Проф. Радулов изнася своя докладНа 2.07.2020г. в Бест Уестърн Сити Хотел в гр.София се проведе работна среща, като част от проекта „Визия за Зрение“.

    Проектът „Визия за зрение“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да повиши гражданската осведоменост, и тази на централните и местни власти, относно броя и проблемите на хората със зрителни увреждания.

   От българска страна взе участие сдружение РЕТИНА БЪЛГАРИЯ.

 

Момент от работната срещаВ България липсва установен механизъм за координация на централно и местно административно ниво между здравния, социалния и научно-образователния сектор, осигуряващ ограничаването на слепотата и защитата на правата на засегнатите, което наложи провеждането на тази среща.

   Взе участие проф. Ива Петкова с лекция на тема Очни болестиМащаб на проблема. Тя наблегна на:

  • Установяване на проблема
  • Диагностика
  • Епидемиология
  • Промоция
  • Лечение
  • Зрителна рехабилитация
  • Превенция

на очните болести.

   Втората лекция Зрителни нарушения,  беше изнесена от Мила Драгомирова, експерт оптометрист по проекта. Наблегна се на това, че тежестта на очните болести и нарушеното зрение са неравномерно разпределена. Показаха се подходите за преодоляване на зрителните нарушения. Оказа се, че в България няма достатъчно специалисти офталмолози и липсва експертен център по която и да е от 900-те редки очни болести. Една от основните цели на проекта е съдействие за установяване на активна и конструктивна комуникация между пациенти, пациентски организации, очни специалисти и държавни институции.

   Третата лекция беше представена от Хюсеин Исмаил. Той ни запозна с нормативна уредба и стратегически документи за справяне с очните заболявания и зрителните увреждания в България ­– резултати от „Доклад за състоянието на зрителното здраве в България“. Тук се включва:  
Национална здравна стратегия 2014-2020 г., Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2014-2020, Видове рехабилитация според Закона за хората с увреждания.

   Доц. д-р Галина Димитрова, д.м. представи Слабо зрение и слепота. Минимални стандарти за услуги в Европа.

   Запознахме се с Дейностите на BIAVI - Исландската асоциация на зрителнозатруднените. Също и сътрудничеството между BIAVI с националните и регионалните власти, научните общества, бизнеса и индустрията.

   Следващата лекция беше на тема: РЕГИСТРИРАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА БАЗА ДАННИ ЗА ЛИЦА СЪС ЗРИТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ. НЕОБХОДИМОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ, ФОРМИ И ОБХВАТ

   В последния доклад Проф. дпн Владимир Радулов ни запозна с ЗРИТЕЛНАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И СОЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ.  ПРОБЛЕМИ И ПРАКТИКИ В БЪЛГАРИЯ. Той говори за слабото зрение (Определение, Причини за слабото зрение, Оценяване на зрителните функции, Програма на МОН по зрително подпомагане (2013), Формиране и развитие на елементарни зрителни умения, Формиране на зрителни умения върху мултисензорна основа, Групи възрастни подлежащи на зрителна рехабилитация, Форми на зрителна рехабилитация, Достъп до зрителна среда, Основни групи функции на зрителния терапевт, Социално психологическа характеристика на слабовиждащите, Решаване на  основни проблеми през XXI век, Зрителното подпомагане в България, Етапи на социална адаптация на родителите и на слабо виждащите).

Проф. Радулов направи и някои предложения:

  1. Да се въведе годишно консултиране в българските училища на ученици със съмнения за зрителни проблеми. Това може да бъде направено от правоспособни учители на зрително затруднени с помощта на класните ръководители. Някои ученици трябва да бъдат насочени към очни прегледи.
  2. Към една от очните клиники да се разкрие център за зрителна рехабилитация в който в партньорство да работят, офталмолози, оптометристи и зрителни терапевти.
  3. Към някои ресурсни центрове за приобщаващо образование да се открият кабинети(служби) за зрително подпомагане със щатни зрителни терапевти, и хонорувани офталмолози и оптометристи.
  4. към дневните рехабилитационни центрове да се създадат кабинети(служби) за зрителна рехабилитация.
  5. В подготовката на офталмолози у нас да се включат два курса: „Социални проблеми на слепотата и слабото зрение“ и курс по Зрителна рехабилитация.
  6. Да се проучат възможностите за финансиране на зрителната рехабилитация от здравните застраховки и различни социални фондове в координация между здравното и социалното министерство.

 Накрая всички участници се обединиха около предложението да се създаде работеща координационна система между офталмолози, оптометристи и зрителни терапевти и рехабилитатори в полза на хората с увредено зрение.