ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИНСТИТУЦИЯТА

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА СЛЕПИ – СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ

Стефан Данчев

1. СЪЗДАВАНЕ И ПЪРВИ СТЪПКИ /1966 - 1975/

На 17 октомври 1966 г. в Пловдив отваря врати Центърът за рехабилитация на слепи.  Приети са за основна рехабилитация първите 12 клиенти  от различни краища на страната. Шест месеца преди това Централното ръководство на Съюза на слепите в България /ССБ/ взема решение за откриването на такъв Център в Пловдив. Организацията му се възлага на Христо Белобрадов — бивш учител, училищен инспектор, директор и радетел за развитието на образованието и делото на слепите в България - самият той със съдбата на късно ослепял човек (Данчев, 1999).

Христо Белобрадов се справя блестящо с възложената му задача. Той проучва опита на западноевропейските, централноевропейските страни и САЩ в областта на основната рехабилитация на зрително затруднените лица. Организира доставянето на специална литература и нейния превод на български език, с което поставя началото на уникална по своя характер специализирана библиотечна сбирка .(Дочев, 1970)

Той привлича като консултанти и преподаватели ентусиазирани и всеотдайни специалисти. Набелязват се мерки за привличане, приемане и насочване на клиенти. Кабинетите се оборудват с най-необходимите учебни пособия. Изготвят се първият учебен план и учебните програми по отделните рехабилитационни дисциплини, както и длъжностните характеристики за персонала и дневния режим. Периодично се провеждат конкурси за най-добър четец на Брайл. Въвежда се провеждането на производствена практика и учебно-възпитателни екскурзии. (Белобрадов, 1970)

Още с откриването на  Рехабилитационния център, наред с обучението по основна рехабилитация, се започва и професионално обучение по електро монтаж и плетене на пазарски мрежи. Обучението по електро монтаж се налага, поради факта, че в повечето специализирани производствени предприятия на Съюза на слепите в България(ССБ), по онова време, съществуват електромонтажни цехове. Много от курсистите, завършили професионално обучение започват работа там. Особено перспективно се оказва обучението в плетене на пазарски мрежи. По-голямата част от обучаваните започват работа най-вече като надомници. Тогавашният ръководител на Рехабилитационния център Христо Белобрадов полага големи грижи за пред професионалното и професионално обучение. Специално внимание  се отделя за професионалната реализация на клиентите. Членове на тогавашния рехабилитационен екип твърдят, че около 90% от завършващите са започвали работа, в специализираните предприятия и в Народно-потребителната кооперация на слепите.

  Още със своето прохождане центърът се превръща и в разработващо звено за учебници, учебни помагала и различни дидактични материали по отделни рехабилитационни дисциплини. Членове на неговия екип като Христо Белобрадов, Дамян М.  Дамянов, Данчо Данчев, Владимир Желев, Роза Иванова, Елфина Божилова и Стефка Стойчева стават автори или съавтори на такива пособия.

 Христо Белобрадов не само стартира Центъра, развива неговата дейност, но и го ръководи до сетния си дъх – 14 май 1975г.

2. НОВИ ФУКЦИИ И ПОДХОДИ /1975 - 1986/

През този период Центърът увеличава своя капацитет за прием на клиенти в интернатна форма на обучение от 12 на 15 клиенти в един поток. На моменти броя на клиентите достига до 18 човека.

През 1977г. са разкрити първите щатни учителски места. Внедряват се в работата тестове и чек-листове за измерване на постиженията по отделните рехабилитационни дисциплини (Радулов, 1991).

През 1977г. в Холандия НЦРС за първи път участва в работата на международна конференция в областта на рехабилитацията на зрително затруднените лица. На конференцията Димитър Парапанов изнася доклад за българския опит в областта на основната рехабилитация.

През 1978г. се въвежда индивидуалния подход в рехабилитационната работа. (Парапанов, 1986). Организират се също специализирани кратковременни рехабилитационни курсове за късноослепели със захарен диабет и за лица от третата възраст (Сотиров, 2001).

В Центъра се организират и два курса за професионална подготовка: през 1977 г . — за подготовка на акордьори на пиана; и през 1981- 1983 г . за подготовка на програмисти. Курсът за подготовка на акордьори на пиана може да се оцени като твърде успешен. Двама от завършилите са назначени на работа, а други работят по-малко на повикване. За съжаление, нито един от завършилите курса за програмисти не започва работа, въпреки положените големи усилия от страна на ръководството на центъра, а също и от Централното управление на ССБ, в лицето на д-р Евдокия Цуцулова.(Сотиров, 2000).

От 1979 г . в Центъра се организират и курсове за подготовка на инструктори по ориентиране и мобилност за нуждите на училищата за деца с нарушено зрение, за местните организации на ССБ, структури на Министерството на труда и социалната политика и Общините.

От 1981г. Пловдивският интернатен център, посредством свои учители, започва да осъществява рехабилитация по местоживеене, в която са обхванати 18 от 27-те съществуващи тогава окръжни организации на ССБ.

През този период ръководството на Центъра полага огромни усилия за разширяване на материалната база.

Ръководителят на Центъра през този период, Димитър Парапанов, полага много грижи за популяризиране дейността на Центъра, за набиране на клиенти и за тяхната последваща социална реинтеграция.

3. РАЗШИРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА И МАТЕРИАЛНАТА БАЗА

През периода 1988 — 2001г. директор на Центъра е Ангел Сотиров. Той също полага огромни усилия за разширяване на материалната база, подобряване на битовите условия, увеличаване броя на предлаганите услуги и реновация на цялата учебна документация. Актуализират се всички учебни програми и учебния план, въвежда се диагностичен период и въз основа на него се разработват индивидуални рехабилитационни планове за всеки отделен клиент.

Разширява се трикратно материалната база на Центъра, в резултат на което се увеличава неговият капацитет до 24 клиенти за един поток. Подобряват се значително условията в интерната, като към всички негови стаи се обособяват санитарни възли. Разкриват се 9 нови учебни кабинета, извършва се телефонизация и радиофикация на Центъра. Повишава се ефективността от неговата цялостна дейност. Усвояват се нови функции, разширяват се предлаганите услуги (Сотиров, 2001).

  От 1988 г., за нуждите на местните организации на ССБ, в Центъра започват да се подготвят и инструктори по полезни умения, а от 1991 — в него получават началната си специална подготовка учителите по рехабилитация от всички дневни центрове за късно ослепели.

  От юни 1992 г. към Центъра започва да функционира първият в страната кабинет по зрителна рехабилитация. Зрителният терапевт работи в екип с офталмолог и оптометрист. Посредством специални упражнения зрително затруднените  лица развиват умения за по-резултатно използване на остатъчното си зрение. Това е от голямо значение, като се има предвид съществуващата трайна тенденция броят на напълно слепите да намалява за сметка на лицата с остатъчни зрителни функции.

Експертите, работещи в кабинета получават своята подготовка по "Тренировка на слабото зрение" в Швеция и в Института за слепи в Хадли – САЩ. Със съдействието  на Жак и Вера Туиндер и фондацията им “Евиденте” – Холандия през периода 2000- 2003 г . кабинетът е дооборудван с всички необходими оптични и технически средства. С тяхната финансова и експертна помощ през този период се извърши и основен ремонт на санитарните възли, с което значително се подобряват битовите условия, както в интерната, така и в административната част на заведението.

  От 1991–1993 г. към НЦРС функционира служба за надомна рехабилитация оглавявана от Димитър Парапанов. През периода на своето функциониране десетки хора с нарушено зрение, най-вече от Пловдив, ползват нейните услуги.

  В обучението по познавателни умения, през 1998-1999 година, се създава сбирка от модели на различни животни и машини, с цел формиране реалистични представи у конгенетално слепите клиенти.

Още от своето разкриване в центъра се рехабилитират и сляпоглухи клиенти. През декември 1998г., с помощта на „Сенс интернешънъл” – Великобритания и с партньорството на Националната асоциация на сляпоглухите в България /НАСГБ/ и катедра „Специална педагогика” на СУ „Св. Кл. Охридски”, в центъра се провежда едноседмично обучение на неговия екип и на представители от НАСГБ. Извършва се диагностично оценяване от английския екип на такива лица (Сотиров, 1999).

  В НЦРС са приемани за рехабилитация и клиенти от чужбина. През 1995 г . и 2002 г . зрително затруднени лица от Молдова бяха включени в курсове по Основна рехабилитация, а през 2005г. за нуждите на Съюза на слепите в Молдова е обучен учител по Тапицерство.

  През 1995 — 1996 г , в Центъра се организират отново курсове за професионална подготовка по специалностите "Оператор на УТЦ", "Ремонт на велосипеди" и "Електромонтаж" по проект, финансиран от фонд "Професионална квалификация и безработица" към Министерския съвет. След обучението няколко лица започват работа по придобитата професионална квалификация.

  От 1995 г . Рехабилитационният център започва работа със зрително затруднени интегрирани ученици от Пловдив и неговите околности. През 2003 г. МОН назначава Ресурсен учител, който поема тяхното обучение. На интегрираните ученици и зрително затруднените студенти са предоставени от НЦРС за надомно ползване затворени телевизии и други учебни помощни средства.   

През 1994г. Центърът започва да подпомага обучението на студентите от специалностите специална педагогика и социална педагогика на ПУ “П. Хилендарски” и ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий“, явявайки се база за държавния им стаж. С дейността на  Центъра и оборудването му се запознават перманентно и студентите от специалност Педагогика на зрително затруднените от СУ “Св. Климент Охридски”.

  От 2005г. Центърът е база за провеждане на студентските стажове на зрително затруднените студенти от всички висши учебни заведения в страната, организирани от ССБ.

  От 1994 до 2004 г . всички   учители от Центъра преминават следдипломна квалификация в СУ “Св. Кл. Охридски” по специалността Педагогика на зрително затруднените.

През 1999г. съвместно с Фондация “Рехабилитация на слепи” към НЦРС се разкрива Ресурсен център за подпомагане рехабилитацията на зрително затруднените лица в България. Той разработва и изготвя различни дидактични материали за обучението на слепите и слабовиждащите, издава специализирана литература, учебници и учебни помагала на брайлов и уголемен шрифт. За автори и съставители на тази литература са привлечени проф. Владимир Радулов, д-р Петър Стайков, Ангел Сотиров, Стефан Данчев, Иван Доброволов, Виктор Любенов, Сергей Дубина и други.

През 2000 г., ползвайки опита на Швеция, в Центъра бе разкрит първият в България Ресурсен кабинет. Този кабинет е място за обмен на информация, създаване на контакти и прилагане на придобити вече рехабилитационни умения. Оборудван е със специални технически средства за хора с нарушено зрение: компютърна техника, брайлов дисплей и принтери на брайлов и плоскопечатен шрифт, пишещи машини на брайлов и плоскопечатен шрифт, затворена телевизия, различни видове лупи  др. До тези технически средства имат достъп всички, които преди това са преминали курс на обучение и са получили нужната подготовка. Осигурен е и постоянен достъп до интернет. При необходимост клиентите получават консултации от учителите по зрителна рехабилитация и компютърна грамотност(Стойчева, 2000).

  След 1990 г. Центърът развива значителна по обем и ефективност международна дейност. Представители на нестопански организации и рехабилитационни центрове от Русия, Холандия, Великобритания, Македония, Германия, Франция, Италия, Финландия, Испания, САЩ, Словакия, Австрия, Кипър, Молдова, Литва, Румъния и Сърбия посещават Центъра. От своя страна експерти на Центъра посещават сродни центрове и нестопански организации в Русия, Холандия, Германия, Сърбия, Македония, Великобритания, Швеция, Италия, Финландия, Испания и Австрия.

През 2001г. – 2002 г. двама учители са на специализация в Холандия, където се запознават подробно с обучението по тапицерство и са обучени за учители по тапицерство на зрително затруднени лица. От страна на холандските колеги те получават много висока оценка за усвоените знания и умения по време на обучението.

Установява се, че това е една приложима и в българските условия професия за лица с намалено зрение. На територията на “Успех Комерс - ССБ” ЕООД – Пловдив, се оборудва помещение за обучение по тапицерство и от 2003 г. започва обучението в тази професия. Тази дейност на НЦРС се стартира с финансовата подкрепа на Фондация Соннехердт – Холандия и се развива с финансовата подкрепа от Държавния бюджет на Република България и Агенцията за хората с увреждания.

  В периода 1991 - 2004г. в НЦРС се провеждат три научно-практически конференции, един симпозиум, една кръгла маса и един семинар - повечето от тях с международно участие. Научно-практическите конференции и кръглата маса бяха с научен ръководител д.п.н. проф. Владимир Радулов, неизтощим консултант на НЦРС и при изготвянето на учебната документация и по въпросите на учебно-рехабилитационната дейност. Предимно в партньорство с фондация "Рехабилитация на слепи" докладите от симпозиума и научно-практическите конференции са издадени в четири отделни сборника на хартиен носител.

 

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Летописна книга на НЦРС

  2. Протоколна книга на НЦРС

  3. Белобрадов, Хр. „Съюзният рехабилитационен център в Пловдив” сп. „Животът на слепите”, 1970, кн. 9

  4. Данчев, Д., „Урок по всеотдайност”, сп. „Зари”, 1999, кн. 11

  5. Дочев, Р., „С възвърната вяра в живота”, сп. „Животът на слепите”, 1970, кн. 9

  6. Парапанов, Д., сборник „Елементарна рехабилитация”, Съюз на слепите в България - централен съвет, 1986

  7. Радулов, Вл., доклади от научно практическа конференция на тема: „Ролята на рехабилитационния център в процеса на елементарната рехабилитация на късно ослепели”, Съюз на слепите в България и Център за елементарна рехабилитация на късно ослепели,  Пловдив, 1991

  8. Сотиров, А., „35 години Национален център за рехабилитация на слепи”, сп. „Зари”, 1981, кн. 12

  9. Сотиров, А., „Сенс интернешънъл” помага на българските сляпоглухи”, сп. „Зари”, 1999, кн. 1

  10. Сотиров, А., „Професионалното обучение на късноослепелите в България”, „Актуални проблеми на трудово-професионалната реализация на зрително затруднените у нас”, Фондация „Рехабилитация на слепи”, Пловдив, 2000

  11. Стойчева, Ст.,  „Ресурсен кабинет в Пловдив”, . „Зари”, 2001, кн. 6