Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Хомеопатия при очни заболявания

Модератор: bisolnev

Хомеопатия при очни заболявания

Мнениеот bisolnev » Сря Юли 10, 2013 11:43 am

Свали статията в pdf

Въведение в хомеопатията
ХОМЕОПАТИЯТА Е ЛЕЧЕБЕН МЕТОД, основан на феномена на подобието, безкрайно малката доза и строго индивидуалния подход. Главният принцип на хомеопатията1 е, че всяка фармакологично активна субстанция, която в измерима доза предизвиква болестни симптоми у здравия човек, може в малка доза да премахне същите симптоми у болния. В научната литература има голям брой публикации, които показват, че съвременната хомеопатия е лечебен метод, който се включва във формите на продължаващото медицинско образование и се прилага с доказана ефективност при строго определени показания.
СЪЗДАТЕЛЯТ НА ХОМЕОПАТИЧНИЯ ЛЕЧЕБЕН МЕТОД – Samuel Hahnemann (1755–1843), е бил авторитетен лекар, химик и токсиколог в Университета в Лайпциг. Той е автор на значими медицински трудове: „Трактат за медицинската материя“ в 6 тома (1811–1824); „Органон на изкуството да се лекува“ (1810) и „Трактат за хроничните болести“ (1835).
ПРОИЗХОД. Хомеопатичните препарати се приготвят от вещества, чийто произход е природен, респ.: растителен – от „тинктура майка“ (ТМ) чрез мацерация в етанол на свежи или по-рядко на изсушени растителни дроги); животински (чрез мацерация в етанол); минерален (чрез тритурация до 4 СН, след което разреждането се прави с вода или етанол).
За МЕХАНИЗМА НА ДЕЙСТВИЕ на хомеопатичните лекарства съществуват няколко хипотези: а) „памет на разтворителя“ (стехеометрични промени в молекулата); б) теория на полето (електромагнитни влияния – енергийно-информационен модел); в) механизъм, близък до имунологичния.
ХОМЕОПАТИЧНИ РАЗРЕЖДАНИЯ. Правят се от ТМ или от вещества от химически или животински произход. Различават се ханеманови и корсакови разреждания. Стотични ханеманови разреждания (СН): Във флакон към 1 част от активното вещество (респ. тинктурата-майка) се добавят 99 части разтворител. Сместта се разтърсва силно („динамизира се“) във вибрационен апарат и се получава първото стотично ханеманово разреждане  1 CH. Една част от това 1 СН, смесена в нов флакон, с 99 части разтворител се динамизира, като се получава второто ханеманово разреждане  2 CH и т. н. Всяко ханеманово разреждане се динамизира (разтърсва, разклаща). По описания начин могат да се направят максимално до 30 CH разреждания. Най-често използваните стотични ханеманови разреждания са 5 СН, 9 СН, 15 СН и 30 СН.
Десетични ханеманови разреждания (DH) се правят по същата методика, както стотичните. Най-често се предписват разреждания 1DH, 3 DH и 6 DH. Корсаково2 разреждане (К): В 1 флакон се отмерват 5 ml от тинктурата-майка. Следва динамизиране (разтърсване) и аспирирация на 99% от тинктурата-майка. Във флакона остава 1% от началния обем. Към остатъка от тинктурата се прибавя дестилиларана вода до първоначалния обем 5 ml, динамизира се и се получава първото корсаково разреждане  1 K. В хомеопатичната практика най-често се използват разреждания 200 К, 1000 К и 10 000 К.
ФАРМАЦЕВТИЧНИ (ЛЕКАРСТВЕНИ) ФОРМИ.. Две фармацевтични форми са специфични за хомеопатичните лекарства – гранули и глобули. Освен тях се използват капки, ампули, унгвенти, супозитории. Гранулите, предлагани в туба от 4 g, съдържащи около 80 гранули, се приготвят във всички разреждания, като наведнъж се приемат по 3 до 5 гранули. Глобулите са по-малки от гранулите. Една туба съдържа 1 g с около 200 глобули. Те се приемат наведнъж, като се оставят да се разтворят бавно под езика. Капките най-често се използват за ниски разреждания с ексципиент 300 етанол или за специалитети. Приемат се в чист вид или в малко вода. В хомеопатичната практика се използват още унгвенти, ампули, свещички и други лекарствени форми.
ХОМЕОПАТИЧНИ ПРЕПАРАТИ И ДОЗИ. Различават се два основни вида хомеопатични препарати – монопрепарати и специaлитети. Mонопрепарати – съдържат една съставка. Специалитети – представляват смес от хомеопатични монопрепарати с допълващи се клинични показания. Туба-дозата е удобна за лекарства с еднократен дневен прием или по-рядко. Туба-гранулите са лесно преносими и при многократен дневен прием.
ИЗБОРЪТ НА ХОМЕОПАТИЧЕН ПРЕПАРАТ се основава на: а) етиологията на заболяването; б) психическите симптоми; в) модалностите; г) общите симптоми; д) локалните симптоми; е) начало на заболяването (остро или постепенно).
МОДАЛНОСТИТЕ представляват определянето на симптома според индивидуалната чувствителност на болния, в смисъл на подобрение (>) или влошаване (<). Отчитат се модалности, свързани с: а) денонощния (циракадианен) ритъм; б) климата; в) положението на тялото; г) влиянието на покой или раздвижване; д) сетивата и психиката (психични модалности).
ОБЩИ ЛОКАЛНИ СИМПТОМИ. Общите и локалните симптоми са важни за избора на хомеопатичен препарат. Напр. при повишена температура: a) с бързо начало, хиперпирексия (39–39,5°C) и суха кожа (без изпотяване) се прилага Aconitum; б) с бързо начало, хиперпирексия (39–39,5°C), но с изпотяване – Belladonna; в) с плато, но без жажда – Gelsemium; г) с плато и с жажда – Bryonia. При остри заболявания принципът на подобие се прилага, като се имат предвид само симптомите, проявени по време на заболяването. Когато заболяването е локализирано в определена област, изборът на лекарства се определя въз основа на етиологията или локалната органична симптоматика. При ухапване от насекомо, напр., се прилага Apis mellifica в доза 9 CH или 15 CH. Ако е налице локална органична симптоматика, напр. при ухапване от змия отровата често предизвиква флебит, затова за лечение на този флебит се използва Vipera в хомеопатична доза. При функционално нарушение изборът на хомеопатичното лекарство зависи от етиологичните фактори и от реактивния тип на болния. Напр. при гняв се прилагат препаратите Nux vomica, Colocynthis или Chamomilla.
При хронични заболявания освен симптоматично и етиологично лекарство, както при острата патология, се включва и лекарство, което съответства на “терена” на пациента. Лекарствата за индивидуалния терен трябва да съответстват на реактивния тип на пациента и на неговия тип чувствителност. Най-общо има три типа на хронична реактивност: а) псоричен (протича с ремисии); б) сикотичен (предразполага към заболявания, които се развиват постепенно, без ремисии); в) туберкулинов (подвид на псоричния, при който интервалите между две прояви на заболяването са по-кратки, при чувствителни на студ, и при астенични индивиди с аденопатии).
ЧЕСТОТА НА ДОЗИРАНЕ. Лекарства за лечение на терена се изписват: веднъж седмично или два пъти месечно, заедно с ежедневно прилагане на етиотропни и симптоматични лекарства. Етиотропните и симптоматичните лекарства се прилагат няколко пъти дневно, като приемите се разреждат при подобрение на състоянието. Честотата на дозиране не зависи от възрастта и телесната маса на пациента.
Най-общо, изборът на разреждане се определя така: колкото е по-голямо подобието между симптомите на болния и експерименталните симптоми на лекарството, толкова е по-голямо разреждането. Всяко ниво на активност съответства на нивото на подобие: а) на нивото на локалните симптоми – ниско разреждане (5 СН); б) на нивото на общите симптоми – средно разреждане (9 СН); в) на нивото на невронални или анатомо-патологични симптоми – високо разреждане (15 или 30 CH).
ХОМЕОПАТИЧНА ПРАКТИКА. Прилагане на хомеопатични лекарства в лечебната практика се прави от лекари, успешно преминали утвърдени от Медицинските факултети курсове, за следдипломно обучение по хомеопатия. Те включват основен двугодишен курс на обучение и курс за усъвършенстване (през трета година на обучение), провеждани от български и френски преподаватели към Медицинските университети в София, Пловдив и Варна.
На български език са преведени и издадени няколко ръководства по хомеопатия, по които се провеждат курсове у нас и във Франция. Само лекар с хомеопатична подготовка може да прецени кога да предписва хомеопатични лекарства без никакъв риск за пациента от неприлагане или закъсняло лечение с конвенционалните (алопатичните) лекарства или други методи на терапия.
ГРАНИЦИТЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ на хомеопатията се определят от конкретното заболяване, пациента с неговите модалности и клиничната симптоматика и от терапевта-хомеопат. Хомеопатичните лекарства не са панацея. С тях не може да се лекуват всички заболявания и най-вече тези, изискващи спешно конвенционално или хирургическо лечение. Извън хомеопатичния обсег остават много социалнозанчими заболявания като захарен диабет, неоплазми, левкемия, менингит, перитонит, сепсис, туберкулоза, ОМИ, мозъчен инсулт, генетични заболявания. В тези случаи обаче хомеопатията може да изпълнява допълваща (комплеметарна) и/или адювантана (подсилваща) роля, за да се намалят НЛР на провежданото традиционно лечение, което без вякакво съмнение, е водещо.
С хомеопатичните лекарства се стимулират естествените защитните сили на организма. Те са най-полезни при ЛЕЧЕНИЕ на3: а) някои остри (но не и тежки) инфекциозни заболявания (грип и грипоподобни състояния, детски шарки, herpex simplex, herpes zoster, остър ринофарингит.); б) рецидивиращи инфекции на горните дихателни и долните пикочни пътища (ринофарингит, бронхит, отит, цистити), уртикария, хронични дерматози; в) невро-вегетативни нарушения, безсъние, страхова невроза, реактивни депресии; г) подготовка за раждане или оперативно лечение, в постоперативния период, спортни и други травми.
ИЗБОРЪТ НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА се основава на спазване принципа на подобието. За тази цел лекарят-хомеопат провежда продължително и задълбочено хомеопатичното интервю (анамнеза) и преглед на пациента. Той насочено търси данни за етиологията на заболяването, неговото протичане (остро или хронично) и симптоматиката при конкретния пациент (респ. локални, общи и психичните симптоми и техните модалности); при това лекарят трябва да определи чувствителния и реактивен тип (хроничен модус на реакция) на съответния пациент.
Хомеопатията е метод за стимулиране на собствения оздравителен потенциал на организма. Тя може да се използва, когато поне част от този потенциал е запазен, т.е. когато не е настъпило пълно органно изчерпване.
Тя се използва както за лечение както на остри, така и на хронични заболявания.
Хомеопатията успешно се прилага и за профилактика на честите боледувания.
Не трябва да се забравя, че когато се касае за тежко или животозастрашаващо заболяване, хомеопатията играе само допълваща роля.
Хомеопатията има много добър ефект и при преодоляване на страничните ефекти от други видове лечение като химиотерапия или лъчетерапия.
Тя е и ефикасен метод за предотвратяване на усложненията и по-бързо възстановяване след хирургична интервенция, раждане или травми.
Все повече хора избират да се доверят на хомеопатията. Но избор не се прави „на сляпо“. Затова бих искала да Ви представя някои неоспорими истини и някои най-често срещани заблуди по отношение на хомеопатията.
Истина – хомеопатията е напълно безвреден метод на лечение. Това е така, когато я прилага добре обучен лекар. Не случайно я наричат „нежна медицина“. Тя е напълно приложима дори и при бебета, бременни или кърмещи жени.
Заблуда - хомеопатията действа бавно. При остри състояния, каквито са например, остра вирусна инфекция, възпалителен процес, невралгия, остра страхова или алергична реакция, и други, с помощта на подходящите хомеопатични медикаменти може да се постигне изключително бърз лечебен ефект. Когато се касае за хронично заболяване обаче, са необходими повече време и упоритост
Истина – хомеопатията задейства собствените защитни механизми на организма, като по този начин го подпомага да реши възникналия здравословен проблем по възможно най-естествения и ефективен начин – не като потиска симптомите на болестта, а като я лекува. Така е. Да вземем за пример една алергична реакция - това което обичайно ще получите като терапия от лекаря - нехомеопат е медикамент, който ще блокира действието на хистамина (субстанция, която се освобождава при алергична реакция и предизвиква нейните симптоми). В хомеопатията се ползват медикаменти, за които в клинични проучвания е доказано, че уплътняват мембраната на клетките, които освобождават хистамина и по този начин се намалява неговото освобождаване.
Заблуда - хомеопатията действа, на принципа на плацебото – т. е. само благодарение на това, че пациентът вярва че може да се излекува. Това не е вярно, тъй като с хомеопатично лечение се постигат много добри резултати, както при бебета и малки деца, така и при животни, при които самовнушението не играе никаква роля. Освен това през последните години се натрупаха и не малко клинични проучвания, които също показват обективно, че с хомеопатични лекарства се постигат добри резултати при редица заболявания. Съществуват и лабораторни изследвания, които доказват, че под въздействие на вещества в хомеопатични разреждания в тъканите и органите настъпват определени промени. Не случайно хомеопатичните лекарства са признати като медикаменти в рамките на Европейският съюз (има две директиви на Европейската комисия, които касаят хомеопатията - едната е свързана с хомеопатичните медикаменти за приложение в хуманната медицина - т.е. при хора, а другата с хомеопатичните медикаменти с приложение във ветеринарната медицина). Основният принцип на хомеопатията не е този на плацебото, а принципът „similia similibus curentor“ – „подобното се лекува с подобно“. Какво означава това? Това означава, че веществата, които се използват като основа за хомеопатичните лекарства, в здрав индивид и в многократно по-висока концентрация, трябва да предизвикват симптоми, сходни на симптомите на определено заболяване. Този принцип е постулиран още от времето на Хипократ и е любопитно закодиран в българската поговорка „Клин клин избива“.
Истина - хомеопатията, съчетана с подходяща фито и нутритерапия може да бъде изключително ефикасна при много широк спектър от заболявания.
Заблуда - хомеопатията може да лекува всички заболявания. Това не е вярно -животозастрашаващите остри заболявания, острите хирургични състояния, тежките хронични заболявания, към които спадат раковите заболявания, епилепсията, множествената склероза и други не могат да бъдат лекувани само с хомеопатия. В тези случаи хомеопатичните лекарства могат да бъдат предписвани само като допълнение към основните нехомеопатични медикаменти, използвани в лечението.
Истина - хомеопатията е метод на лечение, който е абсолютно съвместим, ако това се налага, с всички други методи на лечение.
Заблуда - хората, лекуващи се с хомеопатични лекарства, трябва да спазват специална диета и да избягват консумацията на кафе, кока кола, да спрат цигарите, да не ползват ментова паста за зъби, да не приемат никакви други медикаменти... Много са хората, които избягват хомеопатичното лечение точно поради тези изисквания, но истината е че те са абсолютно неоснователни. Единственото условие за лечение с хомеопатия е 15-20 минути преди и след приемането на хомеопатично лекарство, да не се приемат храни и течности и в момента на приема на такова лекарство да няма специфичен вкус в устата (такъв вкус оставят цигарите, ментовите дъвки и пасти и др.). Защо това е така ? Хомеопатичният медикамент обикновено се поставя под езика - тази област е богато кръвоснабдена и по този начин лекарството попада директно в кръвообращението. Ментата, а и други ароматни субстанции, както и цигарите и кафето, упражняват известно съдосвиващо действие, а това може да доведе до забавено или нарушено проникване на хомеопатичното лекарство. Някои малки деца обаче не могат да задържат медикаментите в устата си докато се разтопят, а направо ги схрускват или пък ги приемат разтворени в малко вода. Опитът показва, че и така приети, медикаментите имат ефект.
Истина - както и в класическата (алопатична) медицина, в хомеопатията се подбират медикаменти, които влияят на симптомите на заболяването, но също така и медикаменти, които въздействат на отключващите фактори, както и на механизмите на възникване на заболяването. Към това, хомеопатите добавят и медикаменти за „чувствителен тип“ и „модус на реакция“ на пациента, което позволява още по-голяма персонализация на лечението (това е особено важно при лечението на хронични заболявания).
Заблуда - хомеопатията не позволява смесване на медикаменти. Лечението се провежда само с едно лекарство, което е „Лекарството“ за този пациент. Има хомеопати, които са привърженици на този модел, но като лекар и мислещ човек, аз го считам за неприемлив и опасно повърхностен.
Истини и заблуди за хомеопатията
Ечемик
Ечемикът представлява малък абсцес на клепача, обикновено в основата на миглите, който причинява болка и оток. Той често се появява при умора и изтощение, когато организма е особено податлив на инфекции. Домашните средства могат да облекчат болката и да ускорят оздравяването.
Ечемикът не е сериозно заболяване и възниква в резултат на инфекция в основата на косъм от миглите. По принцип изчезва, като се спука и отдели гной, или заздравяването е бавно. Ако не се лекува, се задържа 7-10 дни. Целта на терапията е да бъде смален или спукан, да се предотврати разпространението на инфекцията и да се изгради устойчивост към нея в бъдеще.
ПРОФИЛАКТИКА
Повишете устойчивостта си спрямо инфекции чрез редовни физически упражнения, здравословно хранене и методи за справяне със стреса. Ечемикът е заразен, затова болният трябва да ползва индивидуални кърпи за лице и тяло, конто да се сменят всекидневно. Ако живеете с човек, страдащ от такава бактериална инфекция, мийте внимателно ръцете си и избягвайте да пипате очите си.
ЛЕЧЕНИЕ
Не се опитвайте да изстискате гнойта от ечемика. Ако той се спука сам, внимателно избършете секрета.
Успокояващ компрес
Поставете малко памук във вдлъбнатата част на дървена лъжица и го увийте с бинт. Потопете лъжицата в подходящ билков чай или гореща вода и поставете върху окото за 5-10 минути.
Билколечение
• Всеки ден яжте по 2 скилидки суров чесън, за да повишите имунитета си.
• Направете чай от една от следните билки: очанка (намалява възпалението), репей или невен (за борба с инфекциите). Пригответе компрес и го наложете според указанията на илюстрацията. Повтаряйте процедурата на всеки 2 часа.
• За укрепване на имунната система пийте всекидневно по 2 чаши чай от ехинацея, репей, хидрастис, лепка и мента.
От аптеката: Всекидневно приемайте добавки с витамин С, флавоноиди и рибено масло (за мастни киселини омега-3), за да се справите по-лесно с инфекцията.
Хомеопатия
• Pusatilla: при първата поява на ечемик или при периодично изявяващ се ечемик, който е с жълта гной.
• Silica: за да се справите с ечемик, при който не помага Pulsatilla.
КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
• Ечемикът не се е спукал или намалял след 3 дни.
• Страдате от рецидивиращ ечемик.
• Ечемикът се уголемява.
lekar.bg
Конюнктивит
Става въпрос за възпаление на конюнктивата - прозрачната тъкан, която покрива бялото на окото и вътрешната част на клепачите. Най-характерните оплаквания за това възпаление са болка и чувство за парене и сърбеж в областта на очите, съпроводени от силното им зачервяване и отделяне на различни по вид и количество секрети. Конюнктивитите представляват около 30% от цялата очна патология при децата. Най-общо, в зависимост от причинителите и провокиращите фактори те могат да бъдат разделени на неинфекциозни и инфекциозни.
Според начина си на протичане конюнктивитите се делят на остри, подостри и хронични, а според вида на секретите от очите те най-често биват катарални и гнойни.
За щастие лекарите-хомеопати разполагат с богат арсенал от хомеопатични лекарства за лечение на конюнктивитите.
В началото на конюнктивита, в стадия преди поява на секреция от окото, може да се започне приемането на всеки 1-2 часа на по 5 гранули от някой от следните медикаменти:
- „Аконитум“ 9 СН. След рязко настиване като следствие от излагане на сух студ, когато в добавка към останалите болестни симптоми се развива и възпаление на конюнктивите, които са червени и блестящи. Силните изгарящи болки в очите се влошават от светлина и в топла стая.
- „Беладона“ 9 СН. И тук настинката настъпва рязко и е налице силно зачервяване на конюнктивите. Индикации за използването на този медикамент са изгарящите болки, които често имат пулсиращ характер, придружават се от непоносимост към светлина и се влошават от студен въздух. Почти винаги се наблюдава и зачервяване на лицето в комбинация със сухота на лигавицата.
- „Апис мелифика“ 9 СН. Ако конюнктивите са умерено зачервени, а клепачите са подпухнали и ако са налице сърбеж и парещи болки, подобряващи се от студено, то най-подходящ за лечение е този медикамент.
- „Ферум фосфорикум“ 9 СН. Ако началото на вирусната инфекция не е така брутално и ако повишаването на температурата не е така изразено, както е в случаите, подходящи за „Аконитум“ или „Беладона“, много често този медикамент заедно с другите инфекциозни симптоми повлиява и конюнктивита.
- „Фитолака“ 9 СН. Ако клепачите са зачервени и оточни, ако конюнктивите също са силно зачервени и е налице усещане за парене, за сухота и за чуждо тяло в окото, то от полза би могло да бъде използването на този хомеопатичен медикамент по 5 гранули на всеки 2 часа.
- „Еуфразия“ 5 СН. Това хомеопатично лекарство е най-подходящо в случаите, когато е налице обилна, бистра и силно дразнеща секреция от очите в съчетание с усещане, че те са напълнени с пясък. Влошаване на състоянието настъпва в топла стая, от вятър или от светлина. В тази случаи е препоръчително да се приемат по 5 гранули от медикамента на всеки половин-един час.
На практика често редуването на два или три от гореспоменатите медикаменти дава по-добри резултати, отколкото самостоятелното прилагане само на един от тях.
В стадия на нагнояване, когато секретите от очите придобиват жълтеникав цвят, бихме могли да изберем някое от следните хомеопатични лекарства в дозировка по 5 гранули 3-5 пъти дневно.
- „Меркуриус солубилис“ 9 СН. Този медикамент е подходящ за използване, когато секретите от очите са жълто-зеленикави или силно дразнещи и когато е налице тенденция към слепване на клепачите сутрин след събуждане. Болките и дразненето в очите се засилват от светлина и топлина, а също и през нощта. Допълнителен аргумент за избор на „Меркуриус солубилис“ е влошаването на общото състояние на болния, характеризиращо се с повишена температура,нощно втрисане, обилно изпотяване, обложен език, повишено отделяне на слюнка и т.н.
- „Пулсатила“ 9 СН. Зачервяването на очите е умерено, тъй като жълтеникавите секрети от тях не са дразнещи. Тези секрети също предизвикват сутрешно слепване на клепачите, състоянието се подобрява от свеж въздух и се влошава в топла стая.
- „Аргентум нитрикум“ 9 СН. И този медикамент е подходящ за използване, когато е налице недразнещо жълтеникаво течение от очите, но характерни за него са пробождащите болки.
Алергичните конюнктивити често се съпровождат с кихане и воднисти, бистри секрети от носа или от чувството, че носът е запушен без да има каквито и да било секрети.
Алергичното възпаление на конюнктивите се повлиява много добре от следните медикаменти:
- „Апис мелифика“ 15 СН. Приемането на този медикамент в дозировка по 5 гранули през половин-един час ще доведе до намаляване на отока на клепачите и на чувството за болка и парене в очите. Аргумент за избор на „Апис мелифика“ е подобряване на тези оплаквания от студени апликации и от студена вода.
- „Арсеникум албум“ 9 СН. Индикациите за използване на това лекарство са много близки до тези на „Апис мелифика“ с тази разлика, че „Арсеникум албум“ е по-подходящ за употреба, когато подобряването настъпва от топлина. В тези случаи е препоръчително приемането 3-5 пъти дневно на по 5 гранули от лекарството.
- „Еуфразия“ 5 СН. Неколкократното дневно приемане на по 5 гранули от този медикамент ще доведе до бързо овладяване на непрекъснатото парещо течение от очите, водещо до силното им зачервяване. „Еуфразия“ е още по-подходяща за употреба, ако обилните парещи секрети от очите се съпровождат и от носна секреция, която обаче няма парещ характер, и ако е налице и една изключителна чувствителност на очите към светлина.
- „Алиум цепа“ 9 СН. Индикациите за употреба на това хомеопатично лекарство са противоположни на тези на „Еуфразия“ - обилно недразнещо течение от очите в комбинация с пареща и разраняваща ноздрите секреция от носа. В тези случаи е препоръчително 3-4 пъти дневно да се приемат по 5 гранули от медикамента.
- „Нафталинум“ 5 или 9 СН. До този медикамент ще прибегнем, ако дразнещи и парещи са секретите и от очите, и от носа. Препоръчителната дозировка е 3-5 пъти дневно по 5 гранули.
Глаукома
Повишеното очно налягане е характерен синдром на заболяване на окото, наречено глаукома. Във вътрешността на окото се намира една структура (ресничесто тяло), отговорна за секрецията на течност (вътреочна течност). Тази течност, било поради повишена продукция, било поради затруднение в отичането през специални пространства (канали на Шлем) обуславя повишаване на вътреочното налягане (нормалните стойности са между 10 и 21 mmHg).
Ако причината за патологичния процес е в каналчетата на филтриращите пространства, се говори за проста хронична глаукома или за глаукома с открит камерен ъгъл. При глаукомата със закрит ъгъл (остра или застойна глаукома) ъгълът на филтрация се стеснява от иридо-корнеалния контакт. Това затруднява нормалното отичане на вътреочната течност през филтриращите пространства с последващо повишаване на вътреочното налягане. Глаукомата обикновено засяга едновременно и двете очи. Ако един човек страда от глаукома на едното око, впоследствие се засяга и другото.
Лечението на първична глаукома е с локални средства - холинергични агонисти (Pilocarpin), адренергични агонисти (Adrenalin), Бета-адренергични блокери (Timolol), инхибитори на карбо-анхидразата (Acetanolamid). При резистентни случаи се добавя оперативно лазерно лечение.
При хронична глаукома лечението с колири е години наред, докато стане възможен добрият контрол на вътреочното налягане. При изчерпване на възможностите се пристъпва към хирургична интервенция, която се осъществява или с лазер, или по традиционната методика.
Хомеопатичните средства са ограничени и се дават като комплементарна терапия. При болки в очите или така наречената цилиарна невралгия се изписва Prunus spinisa 5 или 9 CH по схема. Когато се комбинира всичко това и с възпаление на ириса се дава Spigeliq anthelmia 5 или 9 CH пак по схема.
Диабетна ретинопатия
Друго заболяване, за което е доказана резултатността на хомеопатичната терапия, е диабетичната ретинопатия. (Zicari, et al., „Valutazione dell'azione Angioprotettiva di Preparati di Arnica nel Trattamento della Retinpatia Diabetica“, Bolletino de Oculistica, 1992, 5:841-848).
Ретинопатията е усложнение при диабета, при което се появява възпаление на ретината, предизвикващо смущения в зрението, оток, секреция от окото, а понякога и кръвоизлив вътре в ретината.
При това двойно-сляпо проучване на 60 пациента бе дадено Arnica 5CH.
Резултатите на изследването показаха, че 47% от пациентите, които приеха Arnica 5CH, имат подобрение на централната кръвоносна система на окото, докато само 1% от пациентите, които приеха плацебо, показаха такова подобрение.
Допълнително, 52% от пациентите, които приеха лекарството имаха подобрение на централната кръвна циркулация на окото, както и в други части на окото, докато само 5% от групата вземала плацебо почувстваха подобно подобрение.
ПРОУЧВАНИЯ И ХОМЕОПАТИЯ
Помогнете на уморените си очи
Според редица проучвания един на всеки трима души се оплаква от смущения в зрението, дължащи се на умора на очите. Някои от белезите, говорещи за това, че е налице пренапрежение на зрителния анализатор, са: по-слабо и „замъглено“ виждане, натежаване на клепачите, усещане за сухота, парене и бодежи в очите и главоболие, засилващи се както от светлина, така и от четене, и др.
Все по-широкото навлизане на компютрите и на електронните игри в ежедневието ни също води до пренапрягане на зрението и до поява на проблеми, свързани с него. Не са редки случаите, когато като следствие се появяват и световъртеж, безсъние, лошо настроение и др. За хората, на които се налага много време да се занимават с четене и писане, както и за тези, които прекарат часове с електронните игри и пред компютрите, е препоръчително 2-4 пъти дневно да приемат по 5 гранули от „Рута гравеоленс“, в разреждане 5 или 9 СН, или от „Жаборанди“, също в разреждане 5 или 9 СН. И двата хомеопатични медикамента имат изразен тропизъм към сухожилията на очедвигателните мускули и са много полезни, когато са налице преумора на последните и нарушения, свързани с акомодацията на зрението. Възможно е и съчетаването на тези медикаменти.

ЧУЖДО ТЯЛО В ОКОТО
Прашинките излизат лесно чрез мигане. По-големи частици можете да извадите посредством посочените методи. Потърсете медицинска помощ, ако чуждото тяло е върху зеницата, забило се е в очната ябълка или ако не можете да се справите. Долен клепач: Опитайте се да отстраните чуждото тяло с вода или като избършете с чиста навлажнена кърпичка или салфетка единствено бялата част на окото. Горен клепач: Хванете миглите и леко придърпвайте клепача нагоре и надолу към долния клепач или пробвайте да отмиете чуждото тяло, като мигате под вода.

ЛЕЧЕНИЕ
При очна инфекция не докосвайте очите и мийте ръцете си редовно. Перете често кърпите и спалното бельо, за да се предпазите от повторно заразяване. Ако страдате от блефарит и себорея, лекувайте ги едновременно.
Хранителен режим: Продължителното очно възпаление вследствие на алергия може да отшуми, ако изключите от менюто си млечните продукти, чая и кафето. От аптеката: За да се справите с инфекцията и да облекчите възпалението, приемайте хранителни добавки с масло от вечерна иглика, витамин А, В и Е и флавоноиди според указанията на опаковката. При инфекциозен конюнктивит опитайте промивки с борова вода.
Хомеопатия
• Aconite: ако чувствате парене, сухота и драскане и ако очите изглеждат зачервени, възпалени, с подути клепачи. Симптомите може да са предизвикани от студен вятър.
• Apis: при зачервени и подпухнали клепачи.
• Belladonna: ако очите са силно сухи, зачервени и чувствителни към светлина, а симптомите се развиват бързо.
• Euphrasia: ако очите ви сълзят и парят. Из-плакнете ги с няколко капки от тинктурата в преварена вода. Използвайте нов разтвор за всяко око.
• Pulsatilla: при жълтеникав секрет, който не пари и не дразни, но клепачите са възпалени и вероятно слепени.

Билколечение: Промивайте очите с чай от лечебна очанка. Оставете го да ври 10 минути, за да се постигне дезинфекция, след това го охладете и прецедете (през стерилна цедка или тензух). Използвайте нов разтвор за всяко око и не съхранявайте остатъка от течността.
За да подсилите имунната система, пийте 2 седмици чай от следната билкова смес: очанка, ехинацея, лепка, репей и гол сладник. Приемайте по една чаша 1-2 пъти дневно.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
• Очният проблем е свързан с болка.
• Имате обилен, оцветен секрет.
• Постепенно се засяга и зрението ви.

Незабавно потърсете лекар, ако:
• Симптомите ви не се подобряват до 2 дни.
• Окото ви е наранено.
• Зрението ви е сериозно засегнато.
bisolnev
 
Мнения: 112
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Назад към Очни болести

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron