Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Болестта на Фабри

Модератор: bisolnev

Болестта на Фабри

Мнениеот Стела » Нед Сеп 07, 2014 11:15 am

Привет! Интересуваме нещо повече за болестта на Фабри? Наистина ли роговицата потъмнява и да питам защо се получава?
Стела
 
Мнения: 1
Регистриран на: Вто Сеп 02, 2014 10:56 am

Re: Болестта на Фабри

Мнениеот bisolnev » Съб Сеп 20, 2014 2:19 pm

Заболяването на Фабри (Fabry) е резултат от недостатъчната активност на ензима alpha-галактозидаза и прогресивното лизозомно отлагане на глоботриаозилцерамид в клетките на тялото. Очните симптоми и проявления на заболяването са съдови аномалии на конюнктивата, помътняване на роговицата, помътняване на лещата и съдови аномалии на роговицата. В някои случаи се наблюдава оклузия на артериалните и венозни съдове. Наблюдават се промени в зрителното поле. Рядко се откриват наслагвания в ириса и в епителния слой на ретината. В редки случаи болестта на Фабри влияе на предния очен сегмент. При някои хемизиготни пациенти се наблюдава оток и понякога ангиoкератом на кожата на клепачите.
Най-характерната форма, която се проявява при мъже с по-малко от 1% ензимна активност на alpha-галактозидазата, обикновено започва в ранното детство или юношество с периодични кризи на силна болка в крайниците (акропарестезия), поява на съдови кожни лезии (ангиокератома), изпотяване (анхидроза, хипохидроза и рядко хиперхидроза).
Заболяването се характеризира и с помътняване на лещата и роговицата. Постепенното се влошава и бъбречната функция, като в последния стадий се стига до бъбречно заболяване. Обикновено това се случва при мъже от 30 до 50-годишна възраст.
При повечето мъже на средна възраст, с продължително лечение на бъбречното заболяване, се развива сърдечна и/или мозъчносъдова болест – една от основните причини за заболеваемост и смъртност.
При хетерозиготни жени обикновено се проявяват по-леки симптоми и то в по-напреднала възраст, отколкото при мъжете. В редки случаи, може и да не се появят симптоми през целия живот или симптомите да бъдат тежки като тези, наблюдавани при мъже с класически фенотип.
Интересно е, че мъже с по-голяма от 1% активност на ензима alpha-галактозидаза, могат да имат сърдечен фенотип, който обикновено се проявява на 60 или 70-годишна възраст с левокамерна хипертрофия, митрална недостатъчност или кардиомиопатична хиперторфия, протеинурия. При тях може да се прояви и бъбречен фенотип, свързан с бъбречна болест без проявяване на кожни лезии или болка.
Очните прояви са често срещани при болестта на Фабри и са резултат от постепенното отлагане на гликосфинголипиди в различните структури на окото. Най-характерните очни прояви при заболяването са съдови аномалии на конюнктивата, помътняване на роговицата, помътняване на лещата.
Те обикновено не са сериозна причина за увреждане на зрението или за проявяване на други очни симптоми, но въпреки това може да са признаци на заболяването и да доведат до диагностични и прогностични последици.
Като външен, лесно изследван посредством минимални инвазивни технологии орган, чрез окото може да се проследи естествената история на болестта на Фабри и възприемането на ензим-заместваща терапия.
Роговичните помътнявания са най-често срещаните офталмологични аномалии при хомозиготни мъже и хетерозиготни жени и може да служат като полезен диагностичен маркер.
Заплетените кръвоносни съдове и катарактата вследствие на болестта са по-често срещани при мъжете, отколкото при жените. Заплитането на кръвоносните съдове е свързано с по-бързото прогресиране на заболяването и може да подсказва за системни увреждания.
Роговичните мътнини са най-типичният очен признак на болестта на Фабри. При изследвания се установява, че няколко членове на дадено семейство са засегнати от нея, при които има свързан с Х хромозомата рецесивен модел на наследственост на това метаболитно разстройство.
Проучвания доказват, че това наследствено заболяване има значителни клинични прояви при хетерозиготните жени. Възможно е това да се дължи на процес, деактивиращ X хромозомата.
Очните нарушения в резултат от болестта на Фабри се дължат на намалената активност на лизозомната хидролаза-alpha-галактозидаза А. Този дефицит води до прогресивно отлагане на гликосфинголипиди в някои очни структури.
Едни от най-характерните очни прояви при заболяването са:
- съдови аномалии на конюнктивата
- помътняване на роговицата
- помътняване на лещата
- ретинални съдови аномалии
Съдови аномалии на конюнктивата
Най-характерната офталмологична проява, свързана с болестта на Фабри, са съдовите аномалии на конюнктивата, венозна съдова аневрична дилатация. Тези промени могат да се видят във всяка част на очната конюнктива, но най-често се намират в долната булбова конюнктива.
Аномалии на конюнктивата
Хистопатологичните аномалии в основата на конюнктивалните кръвоносни съдове изглеждат като електронно-плътни отлагания, често с многослойна структура, в ендотелните и в гладкомускулните клетки на стените на конюнктивалните съдове.
Този процес предизвиква дегенеративни промени, които са отговорни за намалената механична устойчивост на стените на кръвоносните съдове срещу артериалното налягане. След години, това води до типичната несиметричност на кръвоносните съдове.
Помътняване на роговицата
Роговицата се характеризира с двустранно помътняване в повърхностните й слоеве и най-често в долната й част. Това помътняване обикновено има белезникав или златисто-кафяв цвят. В ранните етапи на помътняването, могат да се образуват фини хоризонтални линии, които по-късно се превръщат в извити линии, започващи под центъра на роговицата и образуват малки извивки, преди да достигнат периферията.
Те имат някои сходства с помътняване на роговицата след хронично приложение на лекарства, като хлорохин или амиодарон, но помътняването вследствие на амиодарон е малко по-различно, тъй като то се състои от хоризонтални линии с малки разклонения в краищата (като мустаци на котка).
Помътняването на роговицата се среща при почти всички пациенти с болест на Фабри, както при хемизиготни мъже, така и при хетерозиготни жени. Това се смята за най- надеждният офталмологичен маркер на заболяването. Въпреки това, при някои пациенти с генетична, биохимична или клинична диагноза на болестта не се проявяват симптоми за помътняване на роговицата, дори след няколко години.
Причинатата за отлагания и помътняване на роговицата е неизвестна. Съществуват различни хипотези, според които влияние имат очната хидродинамика, периодичното мигане или очните магнитни полета. Друга възможна причина е центростремителното движение на подновяващите се епителни клетки от периферията към центъра на роговицата.
В някои случаи се среща подепителна мътнина в роговицата, която обикновено се свързва с вертикалното линиеобразно помътняване. При повечето от тези пациенти, мътнината е разсеяна и обхваща цялата роговицата, но в някои случаи тя е ограничена до централния или лимбалния роговичен слой. Мътнината се смята за ранна проява на болестта на Фабри. Има предположения, че съшествува и естествено развитие на помътняването.
Патологията на роговицата се изследва при хемизиготни и хетерозиготни пациенти, страдащи от това генетично заболяване. Най-важната констатация е наличието на вътреепителни отлагания, в които има плътни цитоплазмени съставки. Някои от тях са свързани с мембраната, а други се движат свободно в цитоплазмата.
Помътняване на лещата
Открити са два вида помътняване на лещата при пациенти с болест на Фабри: предно- капсулна или субкапсуларна катаракта и радиална задна субкапсуларна катаракта. Заднокапсулното и субкапсуларното помътняване обикновено са двустранни, с радиално разпределение, и се срещат в центъра на предната капсула.
Рядко срещана, но специфична за болестта, е дисталната субкапсуларна катаракта (затова се нарича катаракта на Фабри). Тя се характеризира с линейно белезникаво помътняване в близост до задната капсула.
Ретинални и хориоидни аномалии на кръвоносните съдове
Аномалиите на ретината и хориоидеята се характеризират с повишена усуканост на ретиналните съдове, свързани със сегментната венозна дилатация, артериоларното стесняване и артериовенознтото свиване. Ретиналните съдови аномалии може лесно да бъдат открити чрез офталмоскопия на задния сегмент на окото или чрез флуоресцентна ангиография.
Ретинални съдови аномалии (флуоресцентна ангиография )
Посредством електронната микроскопия се доказва наличието на плътни цитоплазмени наслагвания в ендотелните клетки и ретиналните съдове, наподобяващи лезии, описани в конюнктивата.
Подобни лезии се наблюдават при всички по-големи съдове на окото. В хороидалните артериоли и съдовете на ириса, те са свързани с подобни натрупвания в мускулните клетки на гладките съдови стени. Наслагвания са открити в ириса и пигментния епител на ретината.
Аномалиите на ретиналните съдове много често се срещат при пациенти с болест на Фабри, но не са характерен белег на заболяването. Тази аномалия може да се наблюдава при други заболявания на ретината, като хипертонична ретинопатия.
Други очни прояви при болест на Фабри.
Срещат се още очни прояви при пациенти с болест на Фабри, но в по-редки случаи. Понякога патофизиологичната връзка с патологичния гликофосфолипиден метаболизъм е неясна. Вероятно съдовите оклузивни разстройства, свързани с болестта на Фабри, се дължат на нарушена хориоидална и ретинална съдова мрежа.
Заден очен сегмент
В някои случаи, оклузията на артерията на ретината и оклузиите на вените имат връзка с болестта на Фабри, обикновено при пациенти под 30-годишна възраст. Понякога се наблюдава предна исхемична оптична невропатия, свързана с цилиоретинална оклузия при носител на болестта на Фабри от женски пол.
Aко се появи внезапно намаление на зрителната острота при млад човек с болестта на Фабри, заедно с бледите области в лобуларното разпределение на фундуса на окото, тази клинична картина е показател за хориоидална исхемия.
При някои пациенти с болест на Фабри се наблюдава оптична атрофия или папилоедема, но патофизиологията остава неизяснена. Откриването на папилоедема се осъществява чрез ангиография, при която се установява изтичане на течност от границите на диска. Открива се и наличие на миелирани нервни влакна.
При изследване на 18-годишно момче са установени нарушения на периферния пигментен епител на ретината, кожни и бъбречни лезии, типични за болестта на Фабри, и мутация на гена GLA.
Възможните обяснения за това необичайно откритие са наличието на локализирани области на витреоретинално сцепление, предхождащо невро-отлепване на ретината или хориоидална исхемия.
Преден очен сегмент
В редки случаи, болестта на Фабри влияе на предния очен сегмент. При някои хемизиготни пациенти се наблюдава оток и понякога ангиoкератом на кожата на клепачите. Среща се и синдромът на сухото око, понякога в комбинация с намалено свиване на зеницата, което предполага увреждане на автономната функция.
Дефекти в зрителното поле
Чрез периметрия е изследвано зрителното поле при 27 пациенти с болест на Фабри. Разширяващо се сляпо петно е установено при 37% от изследваните. Разширяването е двустранно, като в повечето случаи не се свързва с аномалии при възприемане на цветовете. Този дефект може да има субклинично влиянието на оптичните пътища, вероятно в резултат от локализирани исхемични прояви.
Разпространение на очните прояви при болестта на Фабри
Възможните причини за различното разпространение на типичните аномалии на окото, според различните проучвания, се дължат на основните разлики в демографските характеристики (възраст, пол и етнически произход), генотип (определяне на различни фенотипове) и различни технологии, използвани за диагностициране на очните признаци.
Някои очни нарушения са характерни за повечето хора с болестта на Фабри и могат да послужат за потвърждаване на диагнозата на заболяването на пациента или на привидно здрави роднини, докато други прояви могат да бъдат по-малко специфични.
Например, аномалии в конюнктивата и помътняване на роговицата са двете сравнително чести очни прояви при болестта на Фабри. Следователно, помътняването на роговица може да се използва като офталмологичен маркер на болестта на Фабри.
Единствените недостатъци са, че потъмняването на роговицата (както и други очни прочви на болестта на Фабри) не водят до зрителни симптоми и следователно не насочват пациентите към преглед. Поради това, офталмологичното изследване за болестта на Фабри има ниска ефективност.
Установяването на степента на аномалиите в кръвоносните съдове на конюнктивата и фундуса е субективно. Диагностицирането на болест-та на Фабри може да се направи посредством помътняване на роговицата, но промените с течение на времето е трудно да бъдат открити.
Въз основа на стандартния офталмологичен преглед, характерните очни промени при болестта на Фабри могат да бъдат надеждно открити само когато са клинично очевидни.
Поради това, те рядко може да се използват като способ в клиничната практика за проследяване на състоянието на пациента. Освен това, зрителните нарушения не се наблюдават при всички пациенти с това заболяване.
Ензим-заместваща терапия
Проучване установи няколко случая на очевидна регресия на помътняване на роговицата, открити с помощта на биомикроскоп. Въпреки това, количественото определяне на помътняване на роговицата е силно субективно и все още се проучват надеждни методи за образна диагностика. Остават и въпросите относно използването на потъмняването на роговицата за индивидуалната реакция към терапията.
Превенция
Превенцията включва международно съгласувана класификация на очните аномалии, които биха позволили „обобщаване и преценка“ на степента, в която очите са засегнати при болестта на Фабри.
Чрез някои по-сложни методи (например конфокална микроскопия на роговицата или изследване на орбиталните съдове с цветен Доплер), може да се даде възможност за изясняване на естествената история на очни прояви при заболяването.
Според скорошно проучване на очните аномалии при 688 пациенти с болестта на Фабри, 173 човека (82 мъже) са били подложени на подробен офталмологичен преглед. Той е насочен към роговицата и помътняването на лещата (катаракта на Фабри) и състоянието на съдовете на конюнктивата и ретината (групирани заедно под наименованието „аномалии на кръвоносните съдове „).
Анализът на данните е съсредоточен конкретно върху разпространението (в зависимост от възраст и пол) и съгласуваността на специфичните очни прояви при един и същи пациент.
Разпространение
Наличието на помътняване на роговицата се установява при 76.9% от жените и 73.1% от мъжете. Аномалиите на кръвоносните съдове се наблюдава при 21.9% от жените и 48.7% от мъжете. Катаракта на Фабри е открита при 9.8% от жените и 23.1% от мъжете.
Данни от други проучвания показаха, че помътняването на роговица е най-честата очна аномалия при пациенти с болестта на Фабри, както при хемизиготни мъже и хетерозиготни жени.
Аномалиите на кръвоносните съдове и катарактата на Фабри (без помътняването на роговицата) по-често се срещат при мъже, отколкото при жени. Причината за това може да са по-тежките клинични прояви при хемизиготните мъже, или хормоналното влияние върху очната хемодинамика или на структурата на лещата.
Разпространение на очните прочви при болестта на Фабри според възраста и пола
Начинът на разпространение на помътняване на роговицата е сходен при мъжете и жените, както и в различните възрастови групи. Разпространението на аномалиите на кръвоносните съдове и катарактата на Фабри, обаче е по-ниско при жените, отколкото при мъжете, а разпространението при мъжете се увеличава значително с възрастта.
Очните прояви при болестта на Фабри могат да бъдат открити и при малки деца (според скорошно изследване, най-малкото дете, при което са установени очни прояви вследствие на заболяването, е тригодишно).
При предходни проучвания за помътняване на роговицата, се установява проявяването й при много малки пациенти, включително на шестмесечна възраст. На 20-годишна възраст, приблизително 30% от мъжете и 25% от жените имат аномалии на кръвоносните съдове и около 20% от мъжете и 10% от жените – катаракта Фабри.
Честотата на тези аномалии след 40-годишна възраст е приблизително 60% при мъжете и 25% при жените и при повече от 30% от мъжете и 15% от жените се открива катаракта на Фабри.
Връзка между очните аномалии
Помътняването на роговицата може да бъде само очна аномалия при пациент с болест на Фабри, без да е задължително свързано с аномалии на кръвоносните съдове. От друга страна, аномалиите на кръвоносните съдове рядко се наблюдават само като очен признак при пациенти със заболяването.
Връзка между очните аномалии и други признаци и симптоми
Различията в развитието на болестта са били анализирани с помощта на линейна регресия за степента на тежест на заболяването, имайки предвид възрастта и пола. Тежестта на заболяването се определя чрез резултат от тестуване на индекса на Майнц. Това е система за изследване, разработена за определяне на тежестта на болестта на Фабри и за наблюдение на нейното клинично протичане.
Не е открита връзка между помътняването на роговицата и степента на тежест на заболяването, според изчисленията по индекса на Майнц. Въпреки това, може да се намери връзка между наличието на аномалии на кръвоносните съдове и тежестта на заболяването (р=0.01): прогресирането е по-бързо при пациенти с аномалии на кръвоносните съдове в сравнение с тези без такива.
При болни с аномалии на кръвоносните съдове се констатира по-бързо влошаване на бъбречната функция, въз основа на изчисление на скоростта на гломерулната филтрация (р=0.012). Освен това, връзката между увеличваването на средната дебелина на сърдечната стена с възрастта и аномалиите на кръвоносните съдове е още по-значителна (р<0.0001). При катарактата на Фабри, стойностите са твърде малки.

Използвани източници:
1. Dominique P. Fabry disease. Orphanet J Rare Dis, 2010; 5: 30
2. Andrea S., Alexander S., Atul M. et al. Ocular manifestations of Fabry`s disease: data from the Fabry Outcome Survey. Br J Ophthalmol, 2007; 91(2): 210-214
3. Franceschetti A. La cornea verticillata at ses relations avec la maladie de Fabry. Ophthalmologica,1968;156: 232-8
4. Masson C., Cisse I., Simon V. et al. Fabry disease: a review. Joint Bone Spine, 2004; 71: 381-3
5. Libert J., Toussaint D. Tortuosities of retinal and conjunctival vessels in lysosomal storage diseases. Birth Defects Orig Artic Ser, 1982; 18: 347-58
6. Mantyjarvi M., Tuppurainen K., Ikaheimo K. Ocular side effects of amiodarone. Surv Ophthalmol,1998; 42: 360-6
7. Font R., Fine B. Ocular pathology in Fabry`s disease. Histochemical and electron microscopic observations. Am J Ophthalmol, 1972; 73: 419-30
8. Riegel E., Pokorny K., Friedman A. et al. Ocular pathology of Fabry`s disease in a hemizygous male following renal transplantation. Surv Ophthalmol, 1982; 26: 247-52
9. Jourdel D., Defoort-Dhellemmes S., Labalette P. et al. Anomalies pigmentaires retiniennes associees a une maladie de Fabry. J Fr Ophtalmol, 1998; 21: 755-60
10. Cable W., Kolodny E., Adams R. Fabry disease: impaired autonomic function. Neurology, 1982; 32: 498-502
11. Orssaud C., Dufier J., Germain D. Ocular manifestations in Fabry disease: a survey of 32 hemizygous male patients. Ophthalmic Genet, 2003; 24: 129-39
12. Hauser A., Lorenz M., Voigtlander T. et al. Results of an ophthalmologic screening programme for identification of cases with Anderson-Fabry disease. Ophthalmologica, 2004; 218: 207-9
13. Hsiang-Yu L., Hao-Chuan L., Yu-Hsiu H. et al. Effects of enzyme replacement therapy for cardiac-type Fabry patients with a Chinese hotspot late-onset Fabry mutation (IVS4+919G>A). BMJ, 2013; 3(7): e003146
14. Sher N., Letson R., Desnick R. The ocular manifestations in Fabry`s disease. Arch Ophthalmol, 1979; 97: 671-6
15.Tsutsumi A., Uchida Y., Kanai T. et al. Corneal findings in a foetus with Fabry`s disease. Acta Ophthalmol, 1984; 62: 923-31
16. Whybra C., Kampmann C., Krummenauer F. еt al. The Mainz Severity Score Index: a new instrument for quantifying the Anderson-Fabry disease phenotype, and the response of patients to enzyme replacement therapy. Clin Genet, 2004; 65: 299-307


Красимир Коев
Експерт "Очни болести"
bisolnev
 
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm


Назад към Очни болести

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron