Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Причини и рискови фактори за възникване на глаукома

Модератор: bisolnev

Причини и рискови фактори за възникване на глаукома

Мнениеот bisolnev » Вто Юни 11, 2013 11:05 pm

Свали статията в pdf

Глаукомата е група от невродегенеративни заболявания, които прогресиращо „открадват” зрението без предупреждение. В ранните стадии на заболяването може да няма никакви симптоми.
Загубата на зрението се причинява от увреждането на оптичния нерв. Този нерв действа като „електрически кабел с повече от милион жици”. Оптичният нерв е отговорен за пренасянето на зрителна информация от окото до мозъка. Поради увреждането някои сигнали не могат да достигнат до мозъка, което води до намаляване на зрението. Съществува остра и хронична глаукома.
В миналото се предполагаше, че високото вътреочно налягане е основната причина за увреждането на оптичния нерв. Въпреки че повишеното вътреочно налягане е рисков фактор, установено е, че други фактори също са включени, защото дори и хора с „нормални” нива на налягане могат да страдат от загуба на зрение, причинено от глаукома.
Все още не съществува лечение за глаукома. Все пак хирургическата намеса или медикаментозното лечение могат да забавят или превентират бъдещата загуба на зрението. Подходящата терапия зависи най-вече от вида глаукома. Ранното диагностициране е жизненоважно за стопиране на прогресията на заболяването.
При нелекувана или неконтролирана глаукома, засегнатият човек може да забележи намаляване на способността да вижда краищата на зрителното си поле (периферно виждане) и това е една от водещите причини за слепота в света. В света според статистиката боледуват над 67 милиона души, а у нас – между 70 – 80 хиляди. Над 7 милиона души в света са ослепели от глаукома.
В предната част на окото има място наречено предна камера. Течност постоянно преминава във и извън камерата и почиства близо разположените тъкани. Течността излиза от камерата през отворения ъгъл, където се срещат роговицата и ирисът.
Изображение
Понякога, когато течността достигне ъгъла, тя преминава прекалено бавно през „източващата мрежа”. Тъй като течността продължава да се произвежда, налягането в окото се покачва до ниво, което може да увреди оптичния нерв. Когато оптичният нерв се увреди от повишеното вътреочно налягане, възниква откритоъгълна глаукома и загуба на зрение.
Съществуват множество теории за възникването на болестта:
1. Повишеното вътреочно налягане уврежда нервните клетки на ретината и на зрителния нерв поради механичен натиск.
2. Повишеното вътреочно налягане притиска съдовете, които изхранват ретината и зрителния нерв и натискът предизвиква промени, свързани с нарушено изхранване.
3. Наличието на ниско кръвно налягане и високо вътреочно налягане и редица съдови заболявания нарушават съдовата регулация на окото.
4. Повишени нива на продукти на обмяната, които не се преработват, действат токсично на клетките на ретината.
5. Наличие на мутации в някои гени.
6. Промени в съдържанието на вътреочната течност с наличие на белтъци, хормони, растежни фактори, които имат токсично действие върху клетките на ретината.
7. Автоимунна теория - изработване на антитела спрямо собствени тъкани.
Не е задължително повишено вътреочно налягане да е равносилно на глаукома. Повишено вътреочно налягане означава, че има риск от глаукома, но не означава, че имате болестта. Човек има глаукома единствено, ако оптичният му нерв е увреден.
Не всеки човек с повишеното вътреочно налягане развива глаукома. При някои хора по-високото очно налягане може да не увреди зрителния нерв. Също така определно ниво на налягане може за едни хора да е високо, а за други – нормално, респективно на едни хора оптичният нерв да се увреди, а на други – не.
По тази причина очните прегледи на „разширена зеница” са много важни.
Глаукома може да се развие и без повишено вътреочно налягане. Тази форма на глаукома е наречена „Глаукома при нормално вътреочно налягане”. Тя е по-рядко срещаща се в сравнение с откритоъгълната глаукома.

Рискови фактори:
• Възраст - всеки човек над 60 години
• Фамилна анамнеза
• Раса - афро-американци над 40 г.
• Пол – жените са 3 пъти по-засегнати от първична закритоъгълна глаукома
• Други заболявания - диабет (3 до 6 пъти по-голям риск), късогледство, хипо- и хипертиреоидизъм, неврологични заболявания
• Травми - тежка травма, като например удар в окото, може да предизвика повишаване на вътреочното налягане. Травмата може също така да предизвика дислокация на лещата, затваряйки преднокамерния ъгъл. Други рискови фактори са отлепване на ретината, вътреочни тумори, очни възпаления като ирит и хроничен увеит. При хирургични процедури на окото също може да се предизвика повишаване на вътреочното налягане;
• Увреждане на очния кръвоток, водещо до влошаване изхранването на зрителния нерв
• Ниско диастолно кръвно налягане.
Световната здравна организация препоръчва всички хора над 40 години да направят първия си профилактичен очен преглед, включващ и измерване на вътреочното налягане.
След 60-годишна възраст е необходимо ежегодно обстойно изследване и оценка на очното състояние.
Симптоми
Глаукомата често се нарича „тихият крадец на зрение”, защото повечето видове глаукома обикновено не причиняват болка и не предизвикват симптоми преди да възникне забележимата загуба на зрение.
По тази причина глаукомата често прогресира незабелязано, докато оптичният нерв не е вече необратимо увреден, успоредно с варираща степен на трайна загуба на зрението.
При острата закритоъгълна глаукома могат да се появят внезапно симптоми като замъглено виждане, поява на цветни кръгове около светлинни източници, интензивна болка в окото, гадене и повръщане. Ако Вие имате такива симптоми, препоръчително е веднага да се консултирате с очен специалист, за да могат да се предприемат съответните мерки за превенция на постоянна загуба на зрението.
В началото на хроничното заболяване зрителните функции изненадващо дълго остават запазени. Болният не забелязва промените в зрението си, тъй като те настъпват бавно и той се приспособява към тях. С напредване на състоянието се появяват дефекти в периферното зрение. Въпреки, че пациентът не ги осъзнава, тези дефекти могат да бъдат открити от офталмолога. Увреждането на зрителното поле е бавно, защото зрителният дефект се осъзнава от пациента едва след като загинат огромен брой нервни клетки. Когато пациентът долови загуба в зрителното поле, заболяването е вече в напреднал стадий. Именно това прави глаукомата толкова коварна и опасна.
Изображение

Картина през погледа на човек с глаукома:
Изображение

Видове глаукома
Двата основни вида глаукома са откритоъгълна глаукома и закритоъгълна глаукома. Те са свързани с повишаване на вътреочното налягане. Когато оптичният нерв се увреди при наличие на нормално вътреочно налягане, това е глаукома при нормално вътреочно налягане. Вторичната глаукома се развива при всяко заболяване, което причинява или довежда до увеличено налягане в окото, в резултат на което се уврежда оптичния нерв и се намалява зрението.
Първична откритоъгълна глаукома
Този вид глаукома се открива най-често при хора над 50-годишна възраст.
Няма специфични симптоми за първичната откритоъгълна глаукома. Вътреочното налягане бавно се повишава и роговицата се акаптира без да се развие оток. По тази причина и заболяването често остава неоткрито. То е безболезнено и пациентът не осъзнава, че бавно започва да губи зрението си, чак до крайните стадии на заболяването. Моментът, в който зрението е понижено, увредата е необратима.
При тази форма на глаукома се предполагат, че съществува структурен дефект в „дренажната система на окото”.
Средните стойности на вътреочното налягане сред нормалната популация са 14-16 mmHg. Налягане от 22 mmHg се счита за вероятно ненормално и трябва да му се обърне внимание. Все пак не трябва да се забравя, че не всички хора с повишено вътреочно налягане развиват глаукома-свързано очно увреждане.
Когато определен брой нервни клетки от оптичния нерв се увредят, започват да се появяват „слепи петна” в зрителното поле. Тези слепи петна обикновено се развиват първо в периферията на зрителното поле. В по-късните стадии се засяга и централното зрение. Веднъж настъпи ли загуба на част от зрението, тя остава необратима, защото загиналите нервни клетки не могат да бъдат регенерирани.
Първичната откритоъгълна глаукома е хронично заболяване. Тя може да бъде наследствена. До момента няма лечение за нея, но може да бъде забавена или стопирана чрез терапия. Тъй като липсват симптоми, много пациенти не разбират нуждата от доживотна и скъпа терапия.
Закритоъгълна глаукома
Има тенденция тази форма на глаукома да бъде наследствена и да се среща при няколко члена на едно семейство. Най-често срещана е при хора с далекогледство и в азиатските народи.
При хора с тенденция към закритоъгълна глаукома, предната камера на окото е по-малка от обичайното. При повечето хора ъгълът, където се срещат роговицата и ирисът е около 45 градуса. Колкото по-малък е ъгълът, толкова ирисът е по-близо до „дренажната система”. При закритоъгълната глаукома ирисът не е така широк и отворен, както трябва да бъде. Външният ръб на ириса се избутва върху дренажната система, когато зеницата се разшири твърде много или бързо. Това може да се случи при влизането в тъмна стая. В тази връзка, с възрастта лещата на окото се уголемява. Възможността на течността да преминава между ириса и лещата по пътя си към предната камера се намалява, причинявайки увеличаване на налягането зад ириса, което намалява ирисо-корнеалния ъгъл.
При прекалено повишаване на налягането, ирисът покрива дренажната система и блокира оттичането на течността от предната камера – в резултат се получава закритоъгълна глаукома.
Чрез прост тест (гониоскопия) може да се провери дали вашият ъгъл е нормален, или е намален.
Симптомите на закритоъгълната глаукома могат да включват главоболие, болки в очите, гадене, „цветни дъги” светлинен източник през нощта и много замъглено виждане.
Лечението на зактироъгълна глаукома обикновено включва хирургична операция за премахване на малка част от външния ръб на ириса. Това помага за отблокиране на каналчетата, през които да се оттича течността. Обикновено операцията е успешна и трайна като ефект, но все пак трябва да се правят редовни контролни прегледи.
Остра глаукома
За разлика от откритоъгълната глаукома, където вътреочното налягане се повишава бавно, при острата закритоъгълна глаукома то се повишава изведнъж. Това внезапно повишаване на налягането може да се появи в рамките на няколко часа и да бъде много болезнено. При достатъчно високо налягане, болката може да предизвика гадене и повръщане.
Окото се зачервява, роговицата отича и се появяват „облаци” по нея. Пациентът може да вижда ореоли при наличие на светлинни източници и да има замъглено виждане.
Това състояние е спешно и ако лечението се забави, зрението може да бъде увредено за постоянно. Може да се развие и хронична глаукома , която е много по-трудна за контрол. Също така може да се развие и катаракта.
Много от тези внезапни „атаки” се появяват в тъмни помещения. При влизане в по-тъмно помещение зеницата се дилатира (разширява), при което лещата максимално се допира до ириса. В резултат се намалява ъгъла и може да се получи „атака”. Зеницата може да се разшири и когато човек е развълнуван или уплашен. Множество лекарства също могат да причинят разширяване на зеницата и атаки от глаукома. В тях се включват антидепресанти, антипростудни медикаменти, антихистамини и някои медикаменти против гадене.
Понякога човек може да има серия от малки атаки на остра глаукома. Може да се появи леко замъгляване или цветни кръгове около светлината. Тези атаки могат да спрат при влизане в осветено помещение или при заспиване, ситуации при които зеницата се свива и ирисът се отдръпва от дренажната система.
Острата атака може да бъде стопирана чрез комбинация от очни капки, които свиват зеницата, и медикаменти, които подпомагат намаляването на продукцията на очна течност. След нормализиране на вътреочното налягане може да се прибегне до оперативна интервенция, чрез която да се подпомогне изтичането на течността.
Чрез редовни прегледи и гониоскопия може да се установи вероятността за получаване на остра глаукомна атака и да се предприемат превантивни мерки.
Не всички хора, страдащи от закритоъгълна глаукома, ще преживеят остра атака. Вместо това някои могат да развият хронична закритоъгълна глаукома. В този случай бавно се образуват белези между ириса и дренажната система и вътреочното налягане не се повишава, докато не се образува достатъчно фиброзна тъкан, която да покрие зоната. Ако пациентът се лекува с медикаменти като Пилокарпин, може да се предотврати остра атака, но хроничната форма на заболяването все още може да се развие.

Глаукома при нормално вътреочно налягане
Характеризира се с прогресивна увреда на оптичния нерв и загуба на зрение при статистически нормално вътреочно налягане (до 21 mmHg). Този вид глаукома се свързва с недостатъчното кръвооросяване на оптичния нерв, което води до смърт на клетките му.
При положение, че се знае малко за причините нормално вътреочно налягане да уврежда някои очи, повечето специалисти лекуват глаукомата с нормално налягане чрез намаляване на очното налягане колкото е възможно, използвайки медикаменти и хирургични интервенции.
Детска глаукома
Детската глаукома се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата, което възпрепятства филтриращата система на камерната течност. Това затруднява оттичането и вътреочното налягане се повишава. При детска глаукома очната ябълка и роговицата са патологично уголемени. Роговицата е помътнена, а зрението -нарушено, до липсващо. Най-често болестната картина се развива няколко месеца след раждането.
Най-ранните признаци са сълзотечение, страх от светлина (фотофобия). В следващите месеци очните ябълки застрашително се увеличават, фотофобията и сълзотечението се засилват, детето става много неспокойно. Роговицата постепенно загубва своята прозрачност поради оток.
Предната очна камера става дълбока, поради разтеглянето на предната част на окото, както и поради разкъсване на поддържащия апарат на лещата. Зеницата е широка. Понякога спонтанно или при незначителен удар настъпва перфорация на очната ябълка. Двуочна слепота се появява в първите години на живота.
При операция, предприета в ранен стадий на заболяването, в голям процент от случаите се запазва задоволително състояние на зрението. Операцията трябва да се извърши веднага след установяване на заболяването и при диаметър на роговицата не по-голям от 13-14 мм.

Вторична глаукома
Глаукома може да се развие и в резултат на травма на окото, тумор или напреднали форми на катаракта или диабет. Също така може да се причини от определени лекарства, като стероиди. Този вид глаукома може да бъде умерена или тежка. Видът лечение зависи дали глаукомата е откритоъгълна или закритоъгълна.

Профилактиката при откритоъгълната глаукома е най-доброто лечение. Необходимо е да се правят поне веднъж годишно измервания на вътреочното налягане, които е хубаво да бъдат съчетани и с измерване на дебелината на роговицата, тъй като при по-дебела роговица може да се отчете невярно по-ниско вътреочното налягане и обратно - по-тънката роговица може погрешно да алармира за по-високо вътреочното налягане.
Лечението на глаукомата е симптоматично и цели снижаване на вътреочното налягане до нормални за съответния пациент стойностти. При откритоъгълната глаукома винаги се започва с медикаментозно лечение. То включва медикаменти, подобряващи отока на вътреочната течност (миотици), потискащи продукцията й (бета-блокери или карбоанхидразни инхибитори), простагландини и комбинирани. При веднъж развила се глаукома се провежда продължително и постоянно лечение за коригиране на вътреочното налягане в норма и предотвратяване на развитието й. При необходимост може да се направи и операция за допълнително подобряване на състоянието на окото.
Закритоъгълната глаукома от своя страна не протича така коварно, а често довежда до остри пристъпи. Субективните симптоми при това спешно състояние се изразяват в периодично намаляване на зрението, тежест и болка в окото, слепоочието и съответната половина на главата. Може да са налице и „цветни кръгове“ при поглед към светлинен източник, вследствие на оток на роговицата (най-предната прозрачна част на окото), която може да изглежда като запотено стъкло. Болният може да чувства гадене, повръщане, колики и да се чувства отпаднал. Зеницата е широка, вяла и нереагираща на светлина.
Препоръчително е всеки човек над 40-годишна възраст да си направи първия профилактичен очен преглед за глаукома при специалист. Хората над 60 години трябва да ходят на профилактични прегледи на всеки 12 месеца.

Лечение
Лечение на острия глаукомен пристъп:
Изключително важно е при пристъп да се вземат назабавни мерки.
На пациента се дава Пилокарпин (той свива зеницата и предотвратява влошаването на пристъпа) 1-2 капки през 5 мин. в продължение на 30 мин. или 1 час, а след това при спадане вътреочното налягане през 1 час. Прилагат се и дехидратиращи средства, като Манитол венозно, Дехидратин и очистващи - Глицерин, за да се намали максимално повишеното вътреочното налягане. Добре е също да се правят и топли бани на краката, отново с тази цел. По принцип трябва да се внимава в прилагането на дехидратиращите средства при диабетици и сърдечно болни. Болкоуспокояващи средства е добре да се прилагат инжекционно. Последващото лечение на острия глаукомен пристъп е оперативно.
Лечение на хронична глаукома:
Първоначално се прави опит за намаляване на вътреочното налягане чрез медикаменти.
Медикаментозно лечение
• Капки за очи – обикновено лечението започва с тях. Често срещаните видове предписвани капки за очи са:
1. Бета-блокери – намаляват продукцията на течност в окото. Могат да се появят странични ефекти като ниско кръвно налягане, забавен пулс, умора. Бета-блокерите не са подходящи за пациенти с астма, бронхит, емфизем или при инсулинозависим диабет.
2. Алфа-адренергични средства – намаляват продукцията на течност в окото. Възможни странични ефекти са повишено кръвно налягане, замаяност, зачервени и подпухнали очи, суха уста, алергични реакции.
3. Инхибитори на карбоанхидразата – редуцират количеството на вътреочна течност. Възможни странични ефекти са често уриниране и изтръпване на пръстите на крайниците (по-често при прием на лекарството през устата). Не трябва да се използват при алергия към сулфонови групи.
4. Аналози на простагландина (терапия на първи избор) – увеличават оттичането на течността. Могат да се използват в комбинация с медикаменти, намаляващи продукцията на течност. Възможни странични ефекти са зачервяване и болка в очите и потъмняване на ириса, промяна в пигментацията на клепачите.
5. Простамиди – повишават оттичането на течността. Възможните странични ефекти включват лека до умерено почервеняване и сърбеж по очите.
6. Миотици (Пилокарпин) – увеличават оттичането на вътреочна течност. Възможните странични ефекти са болки в или около очите, замъглено виждане, алергични реакции, потене, увеличено слюноотделяне, стомашно-чревни проблеми, късогледство, запушен нос.
7. Епинефринови съединения – също повишават оттичането на течността. Възможните странични реакции са зачервени очи, алергични реакции, сърцебиене, повишено кръвно налягане, главоболие, безпокойство.
8. Алфа-агонисти – имат ефект в намаляването на продукцията и повишаването на оттичането на вътреочната течност. Странични ефекти могат да бъдат парене или смъдене при приложението на очните капки, умора, главоболие, сухота в устата и носа, сънливост.
Перорални лекарствени продукти – прилагат се когато капките за очи не спомагат за оптимизиране на вътреочното налягане. Често се предписват инхибитори на анхидразата (acetazolamide и methazolamide). Приемат се по време на хранене за намаляване на страничните ефекти, като обриви, депресия, умора, летаргия, метален вкус в устата, импотентност, загуба на тегло, образуване на камъни в бъбреците.
Лазерна трабекулопластика
След неуспех на едно или повече лекарстваза намаляване на вътреочното налягане до таргетните стойности се прилага лазерна трабекулопластика. Тя е показана при първична откритоъгълна глаукома, псевдоексфолиации и синдром на дисперсия на очния пигмент. Ефективната процедура може да доведе до понижаване на вътреочното налягане с 20-25%.

Изображение
Изображение

Независимо че механизмът на действие на аргон-лазерната трабекулопластика е неясен, предполага се, че този метод води до свиване на трабекуларната мрежа. Селективната лазерна трабекулопластика води до активиране на макрофагите и повлияване на функцията на пигментните ендотелни клетки.
Предимството й е възможността за многократно приложение и относително по-лесната техника на процедурата. Усложненията са: парадоксално повишаване на вътреочното налягане, ирит, хифема и образуване на периферни синехии.
Хирургично лечение
Хирургичното лечение се предприема при неуспех от посочените по-горе терапевтични методи (стъпаловидно медикаментозно лечение и лазерна трабекулопластика). Средство на избор са трабекулектомията (най-вече при първична откритоъгълна глаукома) и създаване на шънтове за оттичане на вътреочната течност.
При трабекулектомия се премахва лимбална тъкан и се създава нов път за дрениране на вътреочната течност в конюнктивална възглавничка. Последващото приложение на антифиброзни средства, mitomycin C и 5-fluouracil увеличават успеха на интервенцията и намаляват броя на усложненията (ранни и късни).

Изображение

Шънтовете се правят предимно при неуспех на трабекулектомията при първична откритоъгълна глаукома, въпреки че е средство на първи избор и при други форми като неоваскуларна глаукома и глаукома след увеит.
Съществуват няколко техники (Ahmed, Baerveldt, Molteno, Krupin), при които в крайна сметка се създава тръбен шънт към предна очна камера, която позволява отток на вътреочната течност към екстраокуларен резервоар в близост до склерата.
Други по-редки оперативни методи на лечение са: аблация на цилиарното тяло чрез транссклерален диоден лазер, ендоциклофотокоагулация или циклокриотерапия. Те са обикновено последно средство на избор при очи с малка възможност за възстановяване на зрителната функция.
1. При новооткрита глаукома трябва да се посещава специалист по очни болести всяка седмица или всеки месец за измерване на вътреочното налягане, докато то бъде нормализирано. След оптимизиране на вътреочното налягане е препоръчително то да се измерва поне 4 пъти годишно. Периметрия е препоръчително да се извършва на всеки 6 месеца.
2. Лечението на хроничната глаукома е до живот! Важно е да се разбере, че всеки човек с глаукома трябва да има индивидуален план на лечение, съобразен с неговите особености. При първоначално изписване на терапия или при въвеждане на нов медикамент, задължително е да се направи контролен преглед след 1 месец, с цел мониториране на лечението и отбелязване на наличието или липсата на ефект.
3. Много важна стъпка е намирането на специалист, на когото можете да се доверите и който Ви изслушва, за да намерите ключа към ефективната терапия.
Трябва да се избягва:
• Приемът на много течности, както и изпиването на много течност наведнъж
• Продължително натоварване на очите
• Шофиране през нощта - за избягване на инциденти
• Продължителен престой в по-тъмно помещение
• Тютюнопушене и прием на големи количества алкохол
• Прекомерна консумация на напитки, съдържащи кофеин (кафе, чай)
• Заместване на изписаната терапия с диети, упражнения, билки и т.н.
• Продължителни слънчеви бани, горещи вани, сауни и всички ситуации, в които тялото Ви може да прегрее.
Здравословното хранене заема важна част от ефективната терапия на глаукомата!
Храни, богати на антиоксиданти:
• Витамин С: цитрусови плодове, домати, чушки, зеле, броколи, брюкселско зеле, карфиол, пъпеш.
• Витамин Е: растителни масла, пшеница и други зърнени храни, зелени листни зеленчуци, млечни мазнини, месо, ядки, морски деликатеси, авокадо, яйчен жълтък.
• Витамин А: черен дроб, яйчен жълтък, моркови, грейпфрут, карфиол, папая, червени чушки, зеле, ряпа, пълномаслено мляко, броколи.
• Цинк: морски деликатеси, яйца, зелени листни зеленчуци, соеви зърна, фъстъци, пълнозърнест хляб, пилешко месо, риба, пълнозърнести закуски, сирене, стриди.
• Лутеин: спанак, магданоз, броколи, тиква, зеле, маруля, грах, царевица, краставица, зелени маслини, зелени чушки, зелен боб.

Автор: Доц. д-р Красимир Коев д.м.
Медицински Университет София
bisolnev
 
Мнения: 112
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Назад към Очни болести

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron