Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Предизвикателства пред обучението по ориентиране и мобилност

Модератор: bisolnev

Предизвикателства пред обучението по ориентиране и мобилност

Мнениеот s.zaykov » Пон Юли 09, 2018 7:29 pm

Когато човек изгуби зрение, отношението му към собствената слепота не му позволява да бъде свободен в своето самообслужване и до известна степен го прави товар за околните.
Един автор прави следното изказване: “Ние сме такива, каквито нашите мисли ни правят и слепият, който би желал да се движи сам, независимо от друг човек, трябва да започне това пътуване в границите на своя ум.“ и точно оттук започва ролята на обучението по ориентиране и мобилност.
Добрата мобилност на незрящия е неговата най-добра гаранция за един успешен живот, тя е ключът, който отваря вратата на свободата за обществена и икономическа независимост.
Друга полза от мобилността е, че се постига и едно физическо разтоварване, а мускулният тонус се възстановява почти до нормалния си размер.
Обучението по ориентиране и мобилност е важна предпоставка за активно участие в обществения живот и особено за продължаване на практикуваната професия. В домашни условия добрата мобилност дава възможност за извършването на покупки, разходки, посещения при роднини и приятели, като по този начин целта на обучението по ориентиране и мобилност е да елиминира изолацията и самотата.
Едно успешно обучение по ориентиране и мобилност създава предпоставка за по-добра интеграция, допринася за това, незрящият да възвърне самочувствието и увереността си.
Способността за ориентация и придвижване в пространството е начин на лично осъществяване, задоволство и независимост. Ето защо обучението по ОМ си остава важна част от рехабилитацията на ЗЗ.
Обучението по ориентиране и мобилност е един творчески процес, който не може да се сложи в определени рамки.
Доказателство за това е съвременната урбанистична среда. Целта е била и си остава да се постигне независимост, безопасно и умело придвижване в пространството.
Но вече има някои различни подходи, използват се някои съвсем различни ориентири и дори методи на придвижване.
В последните няколко години, със задоволство можем да отбележим, че градската инфраструктура се подобри по начин, който улеснява придвижването на ЗЗЛ. Ремонтират се улици и тротоари, много обществени сгради станаха по-достъпни и безопасни за хората с увредено зрение. Новите технологии също откриха възможности за незрящите, които до преди няколко години биха били немислими.
От наредба №4 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство от 1 юли 2009г., разбираме че вече е задължително проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна околна среда за населението, включително за хората с увреждания.
За наша радост изискванията на наредбата се прилагат не само при новите строежи, но и при извършване на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
- Има изискване за контраст и подходящо осветление на повърхностите, без опасност от заслепяване (нещо много полезно за хората с остатъчно зрение).
- Има изискване за широчината на пътеката за движение, подходяща, както за гражданите в инвалидни колички, така и за ползващите дълъг бял бастун.
- За улеснение на хората с увредено зрение, в достъпните пешеходни пространства се изпълняват т.н. тактилни ивици, които служат за информация и за внимание. Такива тактилни ивици можем да видим при смяна на посоката на достъпния маршрут, преди препятствие, при разлика във височината и др.
Задължително за тактилните ивици е и контраста на цвета със съседната настилка за улеснение на слабовиждащите. (Фиг.1)

За един зрително затруднен човек полегатите тротоари пред пешеходните пътеки бяха една много сериозна опасност за излизане на уличното платно, без бастуна да усети края на тротоара, но тези тактилни ивици вече предупреждават за опасността и са един много добър ориентир за ЗЗ.
Тук новото предизвикателство за обучението по Ориентиране и мобилност е да се научи ЗЗ да открива тези тактилни ивици и да ги разшифрова - дали е пред препятствие, смяна на посоката и височината или обозначава нещо друго.
- Друго улеснение за лицата с увредено зрение са различните говорещи устройства, задействани с дистанционно управление или с бутон.
На кръстовищата със светофарни уредби зелената светлина се съпровожда от звуков сигнал.

Замисълът на Проекта за модернизация и развитие на устойчив градски транспорт, значително ще улесни ориентирането и придвижването на ЗЗ граждани на гр. Пловдив. Казвам замисъла, защото реализацията все още се бави.
Звуковата сигнализация с дистанционно управление ще съобщава номерата на пристигащите автобуси. Вътре в самия автобус ще има гласово съобщаване на спирките. (Друг е въпроса, че пробата на това гласово съобщение показа, че гласът е толкова тих, че почти не се чува какво се казва.)
Машинките за билети на спирките, трябва да имат брайлови надписи под гнездата за монети, банкноти, карти и билети.
Всичко това е много добре замислено, но не е достатъчно за лесното и безопасно придвижване на ЗЗЛ. Тук идва ролята и предизвикателството пред обучението по Ориентиране и мобилност. Понеже тези апарати за билети и карти на различните спирки са на различно място, без постоянен ориентир, ЗЗ трябва да бъде обучен да ги намира, като запомни на какво разстояние са от бордюра и в каква посока от навеса на спирката.
Друго затруднение в Пловдив за ЗЗ са звуковите светофари. Техният съществен недостатък е, че звукът е слаб и на оживени кръстовища почти не се чува. Не се разбира звуковия сигнал за твоята пешеходна пътека ли е или за перпендикулярната. Би трябвало звукът на зеления светофар да бъде различен на различните части от кръстовището.
И тук предизвикателството пред обучението по ОМ на светофара е да обучаваме ЗЗЛ да се ориентира по звука на колите - дали са в движение или са спрели и изчакващи.
Звуковите светофари биват два основни вида:
- Автоматични – независещи от пешеходеца, но синхронизирани с цикъла на промяна на светлините на светофара.
- Задействани от пешеходеца с бутон, тези светофари са по удобни за незрящите. Но тук също съществуват известни трудности, където обучението по ОМ отново идва на помощ. По закон таблото с бутона трябва да е монтирано от лявата страна по посока на движение, но в действителност съм виждала то да е от дясно и на голямо разстояние от пешеходната пътека. ЗЗ трябва да бъде обучен да намира таблото с бутона, без значение дали е поставено на стълб, светофар, пилон или друго. (фиг.2)
На регулирани и нерегулирани кръстовища, при които пътното платно и тротоара са на едно ниво, има тактилни ивици, които са контрастни на цвета на съседната настилка.
- Червена тактилна ивица за регулирани кръстовища
- Жълта тактилна ивица за нерегулирани кръстовища

В наредба №4, спомената по–рано, прекрасно изискване е при преминаване на маршрут с дължина по-голяма от 10м. през открити пространства, където няма други ориентири за хора с увредено зрение, се предвиждат тактилни ивици, които служат като водеща линия. (фиг.3) Примери.
Забелязват се и много други улеснения за ЗЗ хора. При стълби първото и последното стъпало са с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка. Най-вече жълт. Преди първото и след последното стъпало има ивица с тактилна настилка, оцветена контрастно.
Парапетите се боядисват с цвят, контрастен на цвета на околността. Има изискване в долната част на парапета или стената, на височина от 85 до 100см се поставя тактилен знак или брайлов надпис.
На спирките всеки може да забележи жълтата маркировка. На някои от тях дори има тактилна ивица, с която се обозначава мястото на качване на хора с увредено зрение. В Софийското метро има тактилна ивица, която предпазва ЗЗ да не се доближи прекалено до релсите и тази тактилна ивица се усеща много добре с белия бастун.
Друго изискване към уличната знаци и символи освен контраста по отношение на фона - тъмни символи на светъл фон и светли символи на тъмен фон, това е те да бъдат изпъкнали най-малко с 0,1см. Става въпрос за наименования и информационни указателни табели, с които се обозначават географски имена, имена на улици, площади и др.
Набляга се на такива, които са подходящо осветлени. Вратите на асансьорите са контрастни. Брайлови бутони и говорещи устройства информират за етажа на сградата. (МОЛ Пловдив)
Много от тези улеснения са все още в областта на пожеланията, но се радваме, че ги има като задължително изискване в официални документи, като споменатата Наредба №4.
Преди години битуваше мнението, че околната среда не бива да се пригажда към нуждите на ЗЗ, а те трябва да се научат да се приспособяват към нея. Като учител по ориентиране и мобилност вече съм на мнение, че е не само нужно, но и задължително околната среда да бъде леснодостъпна и пригодена към нуждите на всички членове на обществото. Предизвикателството пред обучението по ОМ е да се адаптира към новата обстановка и да стимулира хората с увредено зрение максимално да се възползват от възможностите, които им предоставя новата урбанистична среда, което не минава без обучение по ОМ, независимо от съществуващите улеснения.
Интересно е да се отбележи, че дизайнът и архитектурата, обслужващи нуждите на лицата с увреждания е от полза и за всички други членове на обществото. (Примера от Дания).
Към все още съществуващите препятствия за ЗЗ спадат: стълбове на уличното осветление, кошчета за боклук, паркирани на тротоара коли, различни видове реклами пред магазини и ресторанти и т.н. и т.н. Много опасни са отворени стъклени врати на магазини, издадени напред телефонни автомати. Тук ролята на обучението по ОМ си остава важна част при разучаването на маршрути и техники за откриване на препятствия.
Не може в този доклад да не отбележим и ролята на новите технологии най-вече за ориентирането на ЗЗ. Новите операционни системи като Андроид например дават възможност за качването на различни програми като: Not Nav, May location, Nir bay explorer, които дават възможност да се разбере местоположението на човека, защото съобщават имена и номера на улици обекти и учреждения, търговски фирми, ресторанти. Може да даде информация колко метра остават до кръстовището или пресечката. Тези програми са много полезни особено, когато човек се изгуби или когато трябва да извика такси и не знае точното си местонахождение.
Друга интересна програма е GPS тракер. Тази програма е чудесен помощник в селскостопански горски и планински райони. Тя има възможността да запаметява маршрута, по който си минал, за да е на помощ на връщане, там където няма улици и сгради.
Има друга програма(Blind Assistаnt), която много напомня на електронните помощни средства по мобилност – Нотингамския детектор и Соник гаида. Телефонът започва да вибрира, когато наближи препятствие. Интересно е, че открива препятствията на разстояние до 4м.
Предизвикателството пред учителя по ОМ е да се запознае подробно с възможностите на тези програми и да стимулира ЗЗ в тяхното използване.
Искам да отбележа и ролята на кучето водач в съвременната урбанистична среда. Оказа се, кучето е незаменим помощник със своите възможности не само да води, но и да предпазва ЗЗ от изникващите препятствия в градската инфраструктура. Неговите способности да се съобразява с габаритите на човека, който води, са голям помощник при заобикалянето на препятствия.

Накрая можем да обобщим, че ролята на обучението по ОМ в новата урбанистична среда си остава незаменима. Продължаваме да учим техниките на белия бастун, ползване на водещи линии, откриване на препятствия и разучаване на маршрути, без което нито улесненията и маркировките в градската среда, нито новите технологии, нито кучето водач могат да се справят.

Галина Петрова
s.zaykov
 
Мнения: 10
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 2:22 pm

Назад към Техники за ориентиране и придвижване в пространството

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron