Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Заучената безпомощност

Модератор: bisolnev

Заучената безпомощност

Мнениеот s.zaykov » Пон Юли 02, 2018 2:03 pm

Заучената безпомощност

Защо много хора, когато се сблъскат с трудности, предпочитат бездействието пред борбата?

Навлизайки в живота, ние се превръщаме във възрастни с ежедневни занимания, които често страдат от разбирането, че някои неща са извън нашия контрол. Колко пъти сте чували, че някой просто се е оказал на правилното място в правилното време или пък все има връзки, които му помагат? Или с други думи, голяма част от успеха в крайна сметка зависи от късмета, нали?
Всъщност, не е така. Истината е, че можем да контролираме много повече неща, отколкото си мислим. Проблемът е в мозъка ни, който е така устроен, че да приема, че сме безпомощни. Обяснението се крие в психологически феномен, наречен „заучена безпомощност“. Той има огромно влияние върху това дали предприемаме определени действия и дали вярваме, че дадени неща са възможни.
Този феномен е открит след няколко опита с кучета, при които едната група бива удряна с електрошокови вълни, без да може да направи нищо, а другата има възможност да избегне наказанието, извършвайки някакво действие, като прескачане на ограда. Когато учените повтарят експеримента, давайки на първата група шанс да избегне електрошока, кучетата не правят абсолютно нищо, за да се възползват от това. Те не успели да осъзнаят, че е в рамките на възможностите им да избегнат страданието. С други думи, те били заучили безпомощността като модел на поведение.
Тя се проявява по сходен начин при хората и учените считат, че голяма част от тях са готови да изтърпят страдание и да отбягват извършването на действия. Обяснението е, че обществото ни втълпява от ранна възраст, че нямаме пълен контрол над живота си. Подобен на гореописания експеримент бил проведен и с хора, които били подложени на дразнещ шум, докато се опитвали да решават математически задачи. Когато хората се научили, че не могат да избягат от шума, те станали пасивни и безпомощни и не предприемали никакви действия, дори когато по-късно им се давала възможност да спрат шума. На част от участниците в експеримента пък бил даден бутон, за който им било казано, че спира дразнещия звук. Дори когато те не натискали бутона, резултатите от представянето им се подобрявали значително. Самият факт, че можели да спрат шума по всяко време, че имали контрол над ситуацията, им бил достатъчен, за да се справят с разсейващия ефект и да не се чувстват безпомощни.
Установено било също така, че за разлика от животните, хората могат да придобият чувство за безпомощност и по друг начин – като наблюдават как някой друг е безпомощен в ситуация, която не може да контролира. Колкото по-неконтрулируеми и непредвидими изглеждат събитията, толкова повече стрес изпитват хората и постепенно губят надежда и желание да направят някаква промяна в живота си.
Въпреки че група хора могат да бъдат изложени на едни и същи негативни обстоятелства, начинът им на реакция определя дали те ще страдат от “заучена безпомощност” или не. Хора с песимистична нагласа, според които негативните обстоятелства са постоянни (“това никога няма да се промени”), лични (“аз съм виновен”) и влияещи върху всички аспекти на живота (“нищо не мога да направя като хората”) – е по-вероятно да страдат от “заучена безпомощност”.

Подходи за преодоляването на заучената безпомощност
1. Разнообразни последици
За да се избегнат песимизма и безпомощността, задължително трябва да има последици. И те следва да бъдат разнообразни. Всеки психолог, работещият в полицията или възпитателя в детски дом, може да сподели ужасни случаи, главни действащи лица на които са деца от т. нар. „благополучни” семейства. Оказва се, че тези „благополучни” деца извършват неочаквани асоциални постъпки почти толкова често, колкото децата от детските домове и интернати. Съвършено неочаквани и немотивирани бягства от семейството, агресивни действия, кражби, вандализъм. Действията, които на пръв поглед нямат разумно обяснение, лесно намират място в рамките на теорията за заучената безпомощност. Както е известно, един от стиловете на семейно възпитание е т. нар. стил „хиперопека”. Този стил е типичен за богатите семейства и често е свързан с еднотипни позитивни последици. Този стил е толкова опасен, колкото и другия стил „хиперконтрол”, следващ санкция след всяко нарушение. Опасността се заключва в еднотипността на последиците. Дете, което в отговор на различни (добри и лоши) поведения, получава съвършено еднакви (без значение дали са приятни или неприятни) последици, губи ориентация за управление на собствената си активност точно така, както и детето, което не получава абсолютно никаква обратна връзка, т.е. никакви последици.
2. Профилактика на безпомощността
Заучената безпомощност твърде лесно предупреждава, как именно да и се противодейства: родителите например трябва да осигурят и да покажат на детето възможностите за контрол над външната среда; те следва да му предоставят синхронна и разнообразна обратна връзка – различна по количество и качество, в зависимост от различните постъпки. Същото се изисква и от ръководителите, ако те искат да имат инициативни и компетентни (а не безпомощни) сътрудници или подчинени.
Ето една матрица от основните принципи на поведение, които помагат за избягване на безпомощността и представляват своеобразни препоръки за профилактика.

Правила за профилактика на заучената безпомощност
(1) Винаги трябва да има последствия
Ако животът се превърне в еднообразен и скучен, то на кого е необходим такъв? Информирайте се с разнообразието на реалността, разберете как можете да живеете и по друг начин. Обикновено хората живеят „в опаковки“, следвайки едни и същи модели на поведение (реакции) спрямо обкръжаващия ги свят. Още по-интересен е факта, че количеството на тези модели за реагиране (справяне) с твърде ограничени. При това, колкото човек е по-ригиден, по-стереотипен, по-тесногръд, по-тревожен и несигурен, толкова по-малък е броя на моделите му за реакция, а от там и толкова по-голяма е вероятността той да даде неадекватен отговор на разнообразните външни стимули. По тази причина е добре да се съсредоточите не толкова върху постъпката (което човек и без това прави), а върху последиците. Не толкова обкръжаващата среда, а самите вие създавайте последици. Много често средата (обществото) е създала общоприети модели на последици и човек без да се замисля ги следва сляпо, без да ги променя, без да им влияе. Този дефицит следва да бъде компенсиран, да бъде направен адекватен и разнообразен. Колкото по-прецизни и приспособени са последиците към постъпката, толкова повече човек разбира, че може да влияе върху сигналите, постъпващи от външния свят. С нарастването на убеждението у индивида (схващане, базисно убеждение), че би могъл и е в правото си да управлява последиците, толкова повече расте неговата инициативност, разширява се свободата на мисленето му, става по-себеуверен, себеутвърждаващ се (асертивен) и е в състояние да преодолее ситуации на безпомощност.
(2) Последиците трябва да бъдат разнообразни
В отговор на различното поведение на вашето дете, вашите сътрудници или съпруг (съпруга), вие бихте могли да се държите (реагирате) по различен начин. Вие се ядосвате, ако той (тя) е направил нещо неправилно, радвате се, ако постъпките на партньора ви са приятни - и вие проявявате своята радост или раздразнение с цялото разнообразие на емоционалната палитра, стремейки се да укажете точно с какви именно чувства се свързва поведението (постъпката) на детето, съпруга или сътрудника. Именно това е обратната връзка, която очаква и приема другия. Към емоцията си вие следва да добавите вербални и невербални сигнали, с които да завършите картината на последиците. Не ограничавайте своите емоционални реакции и говорете за своите чувства. Разширете „списъка от наказания” и „списъка от поощрения” и се старайте да постигнете баланс между добрите и лошите последици с баланса между правилните и неправилните действия.
(3) Последиците трябва да бъдат навременни
Не отлагайте реакцията си, действайте в момента и то разнообразно. Това е особено важно в случай на екстремално поведение, необичайно лошо или изключително приятно. Не забравяйте, че хората изпитват потребност да бъдат похвалени – не отлагайте удовлетворяването на тази нужда за бъдеще. Същото правило се отнася и при реакции на неправилни постъпки. Много по-често в тази област хората се въздържат от реакция. Много по-чести са случаите, при които човек подложен на унижение, отбягва да покаже реакцията си в момента. Този стил на справяне, например чрез бягство (отлагане, премълчаване) първо, донася още по-отрицателни преживявания за вас и второ, другият получава неадекватна последица (сигнал за обратна връзка).
(4) Случайните реакции са по-добри от постоянните (рутинните)
Ясно е, че е твърде неуместно и неловко, да се правят опити за постоянно съпровождане на своите реакции с всяко обикновено поведение на обкръжаващите. Това не е и нужно. Множество специално организирани изследвания показват, че несистематичните и случайни последици действат по-добре, отколкото постоянните и добре познати. Най-добре е човек да бъде оставен сам да забележи последиците, без ваша помощ. Оказвайте му подкрепа само епизодично.

Източници: http://kunchev.blog.bg, http://www.zenom.pro
s.zaykov
 
Мнения: 10
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 2:22 pm

Назад към Социални умения

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron