Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Повишаване на увереността и позитивното излъчване

Модератор: bisolnev

Повишаване на увереността и позитивното излъчване

Мнениеот s.zaykov » Нед Юли 01, 2018 7:43 pm

Повишаване на увереността и позитивното излъчване по време на комуникацията ни с работодатели и колеги

Независимо дали става дума за явяване на интервю или пък вече са ви наели на нова работа, от вас зависи да създадете и затвърдите доброто впечатление за себе си. Преди всичко, отговорете си на въпроса: Какво означава за вас „да създам добро впечатление”? Като какъв желаете да ви виждат вашите колеги и работодателят? Ако искате да постигнете добър и траен резултат в тази насока, на първо място вие трябва да осъзнаете, че „да създадете добро впечатление” не означава да се скриете зад някаква маска на лицемерна и пресилена любезност или да се мъчите да се покажете като „перфектни” . Да бъдете уверени не значи да бъдете нахални и агресивни, а да имате позитивно излъчване не предполага постоянно да сте в добро настроение и да се усмихвате без причина. Много често се престараваме в опита си да се харесаме. Започваме да играем фалшиви роли, което не само, че не ни носи удовлетворение и изпълва ежедневието ни със стрес, но и пречи на нашите истински качества да излязат наяве. По подобен начин ние не можем да създадем отношения с колегите, защото не влагаме нищо истинско от себе си в общуването с тях: „На работа сякаш не съм аз, сякаш съм друг човек”. „Добро впечатление” в истинския му смисъл, може да направи само човек, който е наясно с желанията и целите си и има адекватна представа за своите добри и лоши страни, за своите възможности и който умее да „се вижда отстрани”, да преценява добре различните ситуации. С други думи, за да бъдем харесвани, на първо място трябва да притежаваме две неща: адекватна самооценка и развита социална компетентност. За самооценката вече говорихме. Социалната компетентност е сложно понятие, което включва в себе си много умения и качества. Сред тях са уменията да съобразяваме поведението си с конкретната ситуация, да притежаваме известен усет към хората и техния индивидуален начин на изразяване и да можем да бъдем гъвкави в общуването, да сме усвоили и осъзнали писаните и неписаните норми в средата, да притежаваме способност за рефлексия (да разсъждаваме върху собствените си мисли, чувства, поведения: „Какво ме кара да се държа по този начин?”, „Защо това така ме огорчи?”, „Защо мисля така за този човек?”) Върху равнището на социалната компетентност оказва влияние нивото на общата интелигентност, образованието, възпитанието. Тя може да се развива и усъвършенства през целия живот. Ключово значение за формирането й обаче има семейното възпитание в предучилищната възраст, когато детето за пръв път се изправя пред нормите и изискванията на средата и когато започва да се учи какво значи „забранено-позволено” – с други думи, когато се полагат основите на развитието на самоконтрола и саморегулацията. Не случайно за човек с очевидна липса на елементарна социална компетентност понякога казваме: „Липсват му първите седем години”.
Нерядко се случва, въпреки усилията и качествата си, човек да не успява да се утвърди – да не се вписва в колектива, да не го канят на интервюта, да не го одобряват, да не съумява да използва предоставените възможности, да не умее да показва качествата и уменията си. Има страшно много високо интелигентни и образовани хора, които така и не успяват да постигнат успеха, който отговаря на реалните им възможности! Защо се случва това? Задавали ли сте си въпросите: „Има ли нещо, което ми пречи да успея?” „Не възпрепятствам ли сам развитието си – не с липсата на образование, опит или способности, а със своето поведение и нагласи?” За да се научим да откриваме тези пречки, ние трябва за започнем редовно да подлагаме на анализ своите заучени мисли и нагласи, а голяма част от тях може и да не осъзнаваме. Ще приведем примери за някои от най-често срещаните заучени мисли и „оправдания”, които могат да спънат развитието и на най-образования и компетентен в професията си човек.
„Аз съм затворен, необщителен, тих човек. Моята интровертност е причината за липсата ми на успех”. Много хора смятат, че общителните, „отворените”, дори самонадеяните хора имат повече шансове за развитие: „Трябва да си нахален, за да успееш”. Това обаче зависи първо от това какво е естеството на работата ви и второ от това какъв тип хора са работодателят и колегите ви. Интелигентният и опитен работодател ще прозре разликата между незаинтересоваността и липсата на професионални умения и присъщата на интровертния психологически тип мълчаливост и емоционална сдържаност. Има много хора, според които празнословието и хваленето на изявените екстравертни типове е повърхностно и досадно. Откъде сте сигурни, че вашият работодател не е точно такъв човек? Дори да не сте силно комуникативен тип, това не значи, че вие не можете да положите усилия да защитите каузата си, да формулирате целите и желанията си, да предизвикате доверие у шефовете и колегите си, да спечелите тяхната лоялност и подкрепа. От вас зависи да не позволявате на своята интровертност да се превърне в непреодолима пречка към реализирането на целите ви. Нещо повече, вие можете да я превърнете в свой плюс. Развивайте и прилагайте типичните за интровертите задълбоченост, дисциплинираност, аналитичност, критичност, трезва преценка, обективност, сдържаност – това са все качества, високо ценени в почти всички професии. Помислете внимателно дали вашата „необщителност” е особеност на темперамента ви или е резултат от липсата на умения за общуване. Ако сте твърдо убедени : „Аз съм си такъв”, то помнете, че дори и човек в момента да „е такъв”, не значи, че това е непроменимо и окончателно - това „какъв е” и какъв ще стане е изцяло лично негова отговорност.
„Имам достатъчно умения и таланти, но няма кой да ги оцени”. Някои считат, че са страхотни в това, което правят и не се замислят, че живеем в условия на силна конкурентна среда и понякога талантът и желанието са недостатъчни. Светът е пълен с квалифицирани специалисти като вас, което не трябва да ви плаши. Ключът към успеха е да знаете кои са уникалните ви умения, да натрупате полезен опит в областта, в която се развивате, да работите с желание и да не спирате да се усъвършенствате. Постарайте се да изключите от речника си изрази като „Не ме оценяват”, „Никой няма да ми даде шанс”, „Не успях, защото ми попречиха, защото ме дискриминираха” - фокусирайте се върху собствените си усилия, качества и поведения, а не върху реакциите на другите. Дори и наистина вината да е в другите, да са ви отхвърлили и дискриминирали, това е индикатор за проблем у тях, а не у вас, при положение, че вие сте дали най-доброто от себе си; изпълнили сте задълженията си; излезли сте с достойнство от ситуацията и т.н. Това, което зависи от вас и е изцяло ваша отговорност са вашето поведение и вашите реакции – тези на другите не са под ваш контрол.
„ Имам сериозна нужда от пари и затова хората са длъжни, трябва да ме наемат на работа!” Никой няма да иска и не е задължен да се ангажира с вас, ако вие не притежавате истинско желание за работа и нямате необходимата квалификация. Само така работодателят може да сметне, че наемането ви ще му донесе някакви позитиви. На интервюто за работа, а и после, когато ви наемат, помнете, че сте там, за да докажете, че вие ще бъдете полезни на фирмата, а не тя на вас. Не отивайте на интервю, само защото ви трябва заплата, която да покрие сметките ви – подобна мотивация не е достатъчна и трудно някой би ви наел, ако разбере, че само това е, което ще ви задържа на работа. Да, печеленето на пари е жизненоважно, но парите не трябва да са единствената ви мотивация. Тогава ще ви липсват желание, ангажимент, вълнение и творчески капацитет, с които бихте могли да оставите своя отпечатък в ортанизацията. Освен това, работата, която вършите с нежелание и досада само и единствено за парите, ще ви донесе единствено огромен стрес и разочарование.
„Ще се проваля/ Ще се изложа/ Няма смисъл, нали знам какво ще стане/ Ще ме гледат накриво”. Заменете всички подобни изрази с „Ще се пробвам”, „Ще направя, каквото зависи от мен”, „Ще се постарая, дори и да не се получи”. Когато думата „провал“ се замести с „експеримент“, страхът от неуспех намалява, а стремежът към новото и непознатото се засилва. Просто сменете нагласата „Няма да успея“ с „Ще експериментирам“. Разбира се, че никой не обича усилията му да остават без резултат. Но въпреки това си заслужава да промените нагласата си и да не съжалявате, да не се ядосвате за неуспеха, а да го приемете като полезен опит. Това, че сте се постарали, че сте преодолели страха и притеснението си, това че сте действали, вместо да се предадете още в началото, е много ценен опит и дори и да не сте получили това, което искате, вие сте постигнали успех заради победата над себе си.
И накрая: Не допускайте отрицателната самокритика да ви направи още по-плахи. Конструктивната самокритика е полезна, но няма никаква полза да сте прекалено взискателни към себе си и непрекъснато да се критикувате наум. Всеки път, когато чуете в главата си думите: „Не мога да направя това“ ги заменете с нещо положително, като например: „Сега ще дам най-доброто от себе си“. Не гледайте на себе си като на аутсайдер. Ако сте наети на работа, вие имате право да сте там толкова, колкото и другите и сте ценни не по-малко от тях. Вие знаете, че наличието или липсата на увреждане не е това, което ви определя като професионалист. Познавайте реалните си възможности и демонстрирайте разумно самоуважение. Самосъжалението, оплакването и изолирането са огромни пречки и пред професионалното, и пред личното развитие.

Използвани източници: http://www.inspirelearning.net
s.zaykov
 
Мнения: 10
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 2:22 pm

Назад към Задай въпрос на психолога

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron