Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Невербалната комуникация на интервюто за работа

Модератор: bisolnev

Невербалната комуникация на интервюто за работа

Мнениеот s.zaykov » Нед Юли 01, 2018 7:41 pm

Невербалната комуникация на интервюто за работа и в работната среда
Невербалната комуникация и невербалното поведение са средства за общуване, по-различни от естествената общочовешка реч. При нея езикът на тялото е водещ носител на информация. Способността за невербална комуникация е вътрешна личностна черта – различните хора се вълнуват по различен начин, заемат различна поза при разговор, ръкомахат по различен начин, изпитват различни емоции в на пръв поглед еднотипни ситуации. Тя е обаче и неизменна част от междуличностното общуване. В общ смисъл невербалното поведение е свързано със знаци, символи и неречеви действия, които допълват или противоречат на информацията, пренасяна от вербалния канал. Понякога езикът на тялото дори заменя вербалното общуване. Изследванията сочат, че една част от способностите за невербална комуникация са вродени, а други се формират под влиянието на етнокултурните особености на средата и че отчасти невербалното поведение е осъзнат и насочен процес, а отчасти е неосъзнат процес.
В работната сфера невербалната комуникация също играе решаващо значение. На вашето интервю за работа, вие ще бъдете внимателно наблюдавани и оценявани не само по отношение на това, което разказвате за себе си, но и по отношение на това как се държите, владеете ли общоприетите правила на етикета, излъчвате ли увереност и комуникативност. Тази и още много друга информация вие можете да представите и допълните пред евентуалния работодател, благодарение на своите умения за невербално общуване. Ще обсъдим кои са основните елементи на невербалното общуване и по какви начини могат да бъдат използвани във ваша полза. Преди всичко обаче трябва да споменем, че овладяването на уменията за невербална комуникация e отражение на цялостното ниво на социално развитие и компетентност на индивида, на това до каква степен той притежава контрол над себе си, над своето тяло и експресия, до каква степен е способен да реагира бързо и адекватно в разнообразни ситуации, както и на умението да разчита невербалните сигнали на околните. Всичко това, разбира се предполага, че умението за невербално общуване е неизменна част от цялостното развитие на личността и не може да бъде придобито изолирано от него. Първостепенната роля отново играе семейното възпитание, тъй като там е мястото, на което за първи път индивидът научава какво е позволено и какво не, какви норми и очаквания са отправени към него, кое поведение в какви ситуации е подходящо и т.н. За развитието на невербалната комуникация при дете с нарушено зрение е необходимо да се полагат специални усилия от страна на близките и учителите, особено когато се касае за напълно незрящо по рождение дете. Отсъствието на зрение е сериозна пречка пред възприемането на невербалните сигнали и следователно - пред основния начин за тяхното заучаване – подражанието. Затова за тази цел са необходими специални подходи и постоянни упражнения в самоконтрол. Спортът, игрите, танците, преразказването на приказки и разкази, драматичните умения, музиката също са в помощ за развитието на невербалната сфера.
В елементите на невербалното общуване включваме : 1.Телесен контакт: бива етикетен телесен контакт – при запознаване или поздрав, довиждане и емоционален телесен контакт – израз на любов, омраза, интимност. Основна част от първото впечатление у евентуален работодател ще оставите чрез ръкостискането. То трябва да бъде леко и естествено, нито твърде силно и натрапващо се, нито твърде вяло. Не сграбчвайте подадената ръка с две ръце, не я дърпайте към себе си и не я разклащайте продължително. Като изключим ръкостискането при запознаване или на изпращане, всякакво друго докосване е недопустимо при представянето пред евентуален работодател, независимо от това колко въодушевено говорите и колко близо се намира човекът до вас. Да докосват събеседника по време на разговор е често срещано при много незрящи, поради факта, че при липса на зрение за тях това е естествен начин за контакт с околната среда, но тези навици трябва да бъдат преодолявани, защото подобно поведение би могло да се приеме като израз на фамилиарност, което на всяка цена трябва да се избягва. 2. Отстояние. На какво разстояние от събеседника е приемливо да застанем в различните ситуации? През годините на изследване на невербалното поведение са се откроили четири основни нива на отстояние при взаимоотношенията: А ) Интимно отстояние – от физически допир до 75см. Това е разстоянието, допустимо при общуване с членове на семейството и интимни партньори. Б) лично разстояние – при среща на двама души на улицата 45-120 см. Това е разстоянието, на което допускаме близките си приятели при неформални срещи. В) социално разстояние – служебни или делови разговори 120-360 см. Това е разстоянието при служебни срещи, конференции и други официални събития. Г) Публично разстояние – разстоянието при големи събрания, концерти, публични прояви - 360 см и повече. Когато отидете на интервю за работа, вие се съобразявате с мястото, което са предвидили за вас, но по-нататък, в общуването на работното място и извън него е необходимо да взимате предвид тези правила и да се съобразявате с тях – скъсяването на дистанцията за много хора е несъзнателно асоциирано със заплаха или покана за близост и се приема най-малкото за нетактично. Както споменахме, нормите на невербалното общуване са културно обусловени. В европейската култура, заставането на разстояние по-близко от една протегната ръка (така, че да не е възможен допир), се счита за навлизане в личното пространство на другия и е добре да се избягва, особено в деловата сфера. 3. Лицева експресия – изражението на лицето ни помага да доловим изпратените съобщения по невербален път. За зрително затруднените, особено за напълно незрящите е трудно и неестествено поддържането на зрителен контакт, а лицевата експресия често не означава същото, което означава при зрящите (напр. много незрящи се усмихват често и продължително, но това не значи радост, а може да е израз на разсеяност, напрежение, стрес и др.). Поддържането на лицевата експресия се развива също чрез целенасочени упражнения. На първо място, необходимо е да имате правилна преценка на ситуацията и да сте развили усет към поведението на околните – само така ще успеете да съобразите собственото си поведение и да оставите адекватно впечатление. Помнете, че трябва да откриете баланса – да демонстрирате ангажираност и сериозно отношение, но все пак да запазите известна доза спонтанност и да не премисляте всяка една секунда от срещата. 4. Ориентация в пространството – тя показва отношението и начина, по който хората се свързват при общуване: включваща/невключваща ориентация – включващата показва определена близост, симпатия, ефективност на комуникативния акт, а невключващата – безразличие, отчужденост. Не заставайте със скръстени ръце, със свити юмруци, с ръце в джобовете или с крака, усукани под стола, избягвайте излишни, нервни движения и тикове (клатене на краката, въртене на кичур коса, прехвърляне в ръката на предмет или части от дрехата и т.н.) – това са широко популярни индикатори на притеснение, неискреност или нежелание за общуване. Да държите ръцете си пред тялото (така, че да са видими за другия), в ненапрегната позиция и така, че китките им да бъдат разтворени, е знак на откритост и съпричастност. Старайте се, следвайки гласа, да обръщате глава към човека, с когото говорите, да не забивате поглед в земята или встрани. Ако е необходимо, упражнявайте вкъщи представянето си с ваш близък и следете заедно за всички тези елементи. Ориентацията на тялото лице в лице прави комуникацията по-жива и спомага за ефективността на самия вербален или невербален контакт, символизира се уважение, опит за разбиране, двустранност в общуването. 5. Невербални елементи на говора: дикция, изразителност, сила на гласа, височина на гласа, тембър, акцент, фонация / ъъъъъ, ааааааааа, хммм/. Също чрез упражнения и записи, вие можете да тренирате гласа си, като внимавате говорът ви да е ясен и отчетлив, с нормално темпо и сила, която не дразни и не напряга слуха на околните. При много незрящи се среща твърде висок или твърде бърз говор – социално неприемлив навик, върху който целенасочено трябва да се работи. 6. Жестове на ръцете, главата и тялото. Езикът на жестовете или на тялото е общочовешки, но не е еднакъв за различните общности. В деловата сфера и особено в първоначалните контакти бурната жестикулация е неуместна и трябва да бъде избягвана.
В обобщение можем да споменем, че уменията за невербална комуникация подлежат на развитие и усъвършенстване, и в този смисъл е ваша отговорност, ако е необходимо чрез множество целенасочени упражнения, с помощта на близки или специалисти, да работите върху тях.

Използвани източници: http://www.inspirelearning.net
s.zaykov
 
Мнения: 10
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 2:22 pm

Назад към Задай въпрос на психолога

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron