Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Развитие на умението за реалистична самооценка

Модератор: bisolnev

Развитие на умението за реалистична самооценка

Мнениеот s.zaykov » Нед Юли 01, 2018 7:37 pm

Какво е самооценка. Самооценката е отношението на човека към своите способности, възможности, личностни качества, външен облик. Тя е неизменна част от ядрото на личността и е един от основните регулатори на поведението. От нивото на развитие на самооценката зависят взаимоотношенията на личността с обкръжаващите, житейските избори, които индивидът прави, възможностите, които създава за своето професионално, социално и личностно развитие. Самооценката винаги носи субективен характер, т.е., тя се преживява от индивида по специфичен, присъщ само на него начин, тя е отражение на личния субективен опит, но в същото време оказва влияние и определя в дадена степен този опит. Самооценката, това е ценността, която приписваме на себе си, убеждението, което имаме за своята ценност. Самооценката се изразява чрез отношението между идеалния и реалния Аз. Всички ние имаме мечти за това, което искаме да бъдем - богати, известни, откриватели, влиятелни, милосърдни, бизнесмени, добри родители. Понякога можем да осъществим мечтите си, да се доближим до его-идеала, да преживеем радостта от постигнатото, но можем и да претърпим провал. Его-идеал, идеално Аз — означава именно това, което искаме да постигнем за себе си, това, което сме в своите мечти, фантазии. Ако сравним това, което сме станали, с това, което сме искали да станем (реалния с идеалния Аз), ще открием каква е нашата самооценка.
Самооценката се изгражда чрез възприятието на собствените постижения - отношението между цели и постижения; и чрез сравняването с другите - възприемаме ли себе си като равни на другите. Самооценката се изгражда чрез непрекъснатото й препотвърждаване пред другите. Това засилва усещането за собствената ценност. Много важно е да се запомни, че самооценката подлежи на промяна и развитие.
Равнища на самооценката. Нереалистично ниска, нереалистично висока и реалистична, адекватна самооценка.
Как се създава ниската самооценка? Какво е поведението на човек с ниска самооценка?
Ние можем да подпомогнем затвърждаването на нереалистично ниската самооценка чрез негативното говорене; негативното себевъзприемане; негативните чувства, изпитвани към себе си; негативното поведение, насочено към себе си. Типични реплики на личността с ниска самооценка са: „в нищо не мога да успея“, „никой няма да ме разбере, приеме, обича...“, „никога няма да...“, „няма смисъл да се старая, да се мъча, да си губя времето“, „всички ще ме помислят за...“ - реплики, показващи тенденцията да се обобщава, генерализира, (никой, всички,никога, нищо) и да се избягва евентуален неуспех („няма смисъл“). Изграждането на самооценката започва още от детството. На около 4 годишна възраст децата започват да изграждат чувствителност към това кои са, какви са, как ги оценяват другите – като добри, послушни, способни или като лоши, непохватни, невъзпитани. Родители, близки и учители, които повтарят на детето, че то е „лошо” и неспособно е твърде вероятно да формират у него ниска самооценка. Детето, на което се повтаря „Ти си некадърен, мързелив, непохватен, не знаеш нищо“, „Защо не се стараеш както брат си, сестра си, съучениците си...“, „Така доникъде няма да стигнеш, няма да успееш в нищо, няма да завършиш, да си намериш работа...“ , е почти сигурно, че в даден момент ще повярва във всичките тези думи и те ще формират ядрото на неговата нереалистична самооценка – процес, който обикновено протича на несъзнателно ниво и който може за цял живот да бележи развитието на личността, ако не бъде осъзнат и не се промени. Какво се случва, когато имаме ниска самооценка? Човекът с ниска самооценка не познава себе си в пълнота, той е съсредоточен само върху своите негативни качества, които обикновено си представя изопачено и преувеличено. Такъв човек често изпитва вина за това, че „не е достатъчно добър“, той не понася конструктивна критика, защото я приема като лична заплаха. В същото време у него се засилва склонността да критикува другите. Критиката е причинена не от това, че има повече талант или способности, а защото не може да понесе чуждите успехи, които възприема като заплашителни за собственото си самоуважение. Личността с ниска самооценка обикновено се проявява като плаха, нерешителна, пасивна, избягваща отговорности. Такъв човек всячески се стреми да се защитава, да се предпазва от неуспехите, да избира дейности без риск и предизвикателство, да избягва ситуации, в които може да бъде отхвърлен, неприет. Човекът с ниска самооценка е насочен към избягване на неуспеха, отхвърлянето, фрустрациите. Стремежът към избягването на неуспех е основополагащ. Ако човекът с реалистична самооценка се стреми към цели, осигуряващи успех, то този с ниска самооценка се стреми към цели, осигуряващи избягване на неуспех, или към цели, които в миналото са носели успех. Човек с ниска самооценка очаква неуспеха, затова при избор на цели се насочва към такива, които крият по-малко риск. Ниската самооценка обаче не отнема стремежа към запазване на достойнството. Стремежът към вътрешна цялост, значимост и достойнство е основополагащ за всеки. Това, което отличава хората с ниска самооценка, не е нежеланието да задоволят този стремеж, а начинът, по който опитват да направят това. Те се опитват да се защитят, вместо да усилят самоуважението. По идентичен начин се изгражда и проявява човекът с нереалистично висока самооценка. Високата самооценка при него е маска, зад която крие дълбоко вкоренената неувереност и чувство за непълноценност. Тя представлява по същество ниска самооценка с всичките й характерни белези, но прикрита зад арогантно и демонстративно външно поведение. Типично за човек с нереалистично висока самооценка е склонността му грубо да критикува и обвинява другите, потребността да обижда, да „гледа от високо“ някого, за да се чувства добре. Подобни хора нерядко използват, нараняват, дискредитират другите, като това им носи усещането за превъзходство и контрол. Те са нарцистично ориентирани и не понасят критика. Това е така, защото критиката би извадила наяве техните страхове и начина, по който в действителност се оценяват , би предизвикала конфликт с фалшивата увереност и самонадеяност, която са си изградили като защита и крехкото психично равновесие, което поддържат, би се разрушило. Нереалистично високата самооценка е всъщност ниска самооценка, която се преживява като толкова заплашителна, че налага необходимостта да бъде неутрализирана, да бъде компенсирана чрез формирането на една изкуствена фасада на „перфектен, преуспял, необикновен...“ човек, на когото всички трябва да се възхищават. Много по-труден е пътят към промяна при нереалистично високата самооценка, защото деструктивните чувства и представи, които стоят в основата й, са винаги несъзнавани и достъпът на съзнанието до тях бива блокиран понякога в продължение на целия живот. Реалистичната самооценка се преживява като чувство за цялостност, завършеност, хармония и в същото време – постоянен стремеж за усъвършенстване, развитие и обогатяване. Без реалистична самооценка не съществува зряла, пълноценно развита личност. Хората, които са достигнали адекватна самооценка са доволни и щастливи със себе си и това, което са постигнали, но не са обсебени от успеха и съзнават, че винаги има накъде да се развиват, че не са съвършени. Те ценят високо своето, както и чуждoто мнение, зачитат другите, отнасят се с разбиране и уважение към техните чувства и изискват същото отношение и към себе си. Характерна черта, която отличава човека с реалистична самооценка е това, че той не е свръхчувствителен към чуждото мнение, може да приеме конструктивната критика без тя да засегне чувствата му, тъй като е изградил достатъчно стабилна увереност и познава добре своите силни и слаби страни. Това са хора, които не се страхуват от неуспехите и умеят да предприемат умерени рискове. Реалистичната самооценка започва да се изгражда в семейството, благодарение на родители и близки, които поощряват детето, стимулират интересите и талантите му, отговарят на неговия естествен стремеж да опознава и изучава света. Много важно е развитието на самостоятелността – детето, на което „не се дава нищо да пипне“ и не се оставя само дори за кратко (много често при деца с увреждания), развива нагласата, че не може, не знае как, ще сбърка, ще се нарани и т.н. Самостоятелността и независимостта са първостепенни условия за развитие на реалистично положителна самооценка. От решаваща важност са пълноценните отношения с другите, които обезпечават потребността от принадлежност и сигурност.
Както споменахме, самооценката отразява отношението между това, което сме в действителност и това, което ни се иска да бъдем. Много важно е да не спираме да си задаваме въпроса „Какви са ценностите, които са важни за мен? Какви са критериите, според които аз се оценявам?“ Голяма част от хората развиват нереалистична самооценка поради това, че критериите, по които се оценяват не отразяват техните същински вярвания, ценности и убеждения, а са наложени от масовата култура, и средата, в която живеят. Следвайки тези наложени отвън критерии, хората логично изграждат една не-истинска „личност“, една нереалистично ниска или висока самооценка, основана на критерии, свързани със социалния престиж и модата и резултатът е объркана личност без ясна представа за себе си и своите способности, без ясна посока на развитие. Типичен пример са такива млади хора, които в избора си на професия и образование не взимат предвид своите качества и желания, които не познават или пренебрегват силните си страни и избират образованието и професията си според това как най-бързо да се реализират и да получават по-голяма заплата. Това са външни мотиви, не са свързани със същността на личността и затова са неустойчиви. Подобен модел на поведение няма как да обезпечи една реалистична и трайна самооценка и да осигури база за самоусъвършенстване и лично удовлетворение.

Използвани източници: Стаматов, Р., Минчев, Б., Психология на човека, „Хермес”, 2005
s.zaykov
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пет Юни 29, 2018 2:22 pm

Назад към Задай въпрос на психолога

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron