Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Ролята на мотивацията при обуч. по ориентиране и мобилност

Модератор: bisolnev

Ролята на мотивацията при обуч. по ориентиране и мобилност

Мнениеот bisolnev » Чет Юни 06, 2013 3:21 pm

Ролята на мотивацията при обучението по ориентиране и мобилност
Свали в pdf
Мотивацията е в основата на всяка една дейност. Ето защо в обучението по ориентиране и мобилност се набляга изключително много на мотивацията на нашите клиенти. Тя е особено важна, защото има случаи, при които в края на курса се разбира, че обучението е било неефективно, единствено и само поради липса на мотивация.
Учителят по ориентиране и мобилност трябва да бъде в състояние, да види съществуващите проблеми по отношение на мобилността, в съзнанието на курсиста. Трябва да умее да вникне във вътрешния мир на своя клиент и да открие съществуващите задръжки. Може да се каже, че той наполовина си е свършил работата, ако успее да мотивира зрително затруднения да поиска да се обучава в ползването на дълъг бял бастун.
Наскоро ослепелият човек не може активно да се противопостави на заобикалящата го среда. Самочувствието му и доверието му в самия себе си са значително намалели. До известна степен причините се коренят в загубата на доверие в собственото му телесно съвършенство и в това, че още не се е научил да използва оптимално останалите си сетива, като компенсация на загубеното зрение. Много е важно учителят да му помогне да преодолее своята инертност и да добие положително отношение към процеса на рехабилитация.
Продължителното отричане на истината за ослепяването се отразява зле върху процеса на приспособяване. Целта, която преследва учителят по мобилност, е да разбере, кое е нормално и кое патологично, в даден случай. Да се опита да покаже, че верният път към приспособяване в новите условия на живот, е преодоляването на тези настроения.
От голяма полза са непринудените беседи със зрително затруднения и неговите близки. Някои въпроси като:
- Смятате ли, че ще Ви се прикачи някакъв белег, ако се движите с дълъг бял бастун?
- Как приемате себе си като го използвате?
- Харесвате ли дългия бял бастун в неговата настояща форма?
- Ползата, която ще имате, когато ползвате бастуна, заслужава ли си усилията, които ще положите?
- Какво значение има за Вас независимостта в придвижването и как тя ще ви помогне в настоящия момент и в бъдеще?, дават ли ясна представа за нагласата на клиента към обучението по мобилност и помагат на инструктора да открие съществуващите задръжки.
Действителни случки, в които се разказва за това, как умението на зрително затруднения да се движи самостоятелно му спасява дори живота, са силно мотивиращо средство. Среща с един добре обучен по мобилност човек, също има силно въздействие.
Ако все пак разберем, че отношението на зрително затруднения към обучението по мобилност е неопределено или отрицателно, то трябва да се отложи, докато това отношение се промени. Ако семейството му също е отрицателно настроено към мобилността, негативното отношение трябва да се преодолее преди започването на каквото и да е обучение.
По възрастните хора, понякога отричат обучението по мобилност, защото си мислят, че повече не са способни да учат. Допълнителна пречка често представлява прекаленото протектиране от страна на брачния партньор и роднините. В повечето семейства близките са склонни да прекаляват с грижите. Много е важно тези грижи да се сведат до подходящия минимум. Близките трябва да разберат, че техния роднина има нужда от съчувствие, а не от съжаление.
Страхът, в неговите разнообразни форми, е най-голямата задръжка за свободното придвижване на зрително затруднените. Той се проявява по най-различни начини. Някои се страхуват да не паднат в шахта, дупка или по стълбите надолу, други се страхуват да не се загубят или да не бъдат прегазени от уличното движение. Има и друго коварно проявление на това психологическо чудовище и това е страхът да не би да те познаят, че си сляп. Този страх много трудно се преодолява от суетните хора, при хората от по малките градове и селата; при жените в сравнение с мъжете.
Зрително затруднения трябва да разбере адекватно своето положение, че озлоблението и огорчението не му помагат, а го правят по-очебиен. Той ще стои като истукан и няма да се движи, докато някой не му предложи да го води, не му подаде шапката, палтото или някой друг нужен предмет. Това неправилно отношение към собствената слепота, не позволява на човек да бъде свободен в своето самообслужване и го прави товар за околните. Зрително затруднените, които не страдат от такава свръхчувствителност и откровено признават затрудненията си, се радват на по-добри приятелства и готовност от страна на околните да им услужат, когато са в нужда.
Един автор прави следното заключение: „Ние сме такива, каквито нашите мисли ни правят и незрящият, който би желал да пътува сам, независимо от друг човек, трябва да започне пътуването в границите на своя ум.“ Добрата мобилност на зрително затруднения е неговата най-добра сигурност за един успешен живот. Тя представлява ключът, който отваря вратата на свободата, на обществената и икономическата независимост. Без способността да се движат свободно у дома, в офиса, в околността или в обществото незрящите не могат да бъдат ангажирани на работа. Много от тях са били отлични работници, но са били уволнени, защото не са можели да се движат свободно и да се грижат ефикасно за себе си.
Чрез обучението по мобилност се постига и едно физическо разтоварване, мускулният тонус се възстановява, премахват се психическите натоварвания. Възстановената мобилност е важна предпоставка за активно участие в обществения живот и особено за продължаване на професионалната дейност. Добрата мобилност дава възможност за извършване на покупки, разходки, посещения при роднини и приятели. Съществуващите социални контакти могат да се поддържат, както и да се създават нови. По този начин се елиминира опасността от изолация и самота. Дава се възможност за практикуване на хобита, свободното време отново се осмисля. Едно успешно обучение по мобилност създава предпоставки за по-голяма интеграция, помага на зрително затруднения да възвърне отново самочувствието и доверието в себе си. Той вече не изглежда в съзнанието на околните като безпомощен човек, а напротив – като самостоятелна и активна личност.
Да, белият бастун е символ на слепотата, но в още по-голяма степен, той е символ на самостоятелността. Колкото по-независим е човек, толкова „по-малко“ сляп е той. По-малко му тежи слепотата и по-лесно го приемат роднините, съседите, приятелите, колегите и работодателите. Способността за ориентиране и придвижване е начин за лично осъществяване, независимост и задоволство. Ако зрително затрудненият осъзнае тази истина, тогава до научаването на техниките на белия бастун и разучаването на различни маршрути, остава само една крачка.
И накрая трябва да се отбележи, че мотивацията за обучение по ориентиране и мобилност е един творчески процес, който не може да се сложи в определени рамки, защото е строго индивидуален за отделната личност.

Автор: Галина Петрова – учител по
ориентиране и мобилност в НЦРС
bisolnev
 
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Назад към Техники за ориентиране и придвижване в пространството

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron