Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Изборът на професия – Професия и хоби

Модератор: bisolnev

Изборът на професия – Професия и хоби

Мнениеот bisolnev » Сря Сеп 04, 2013 9:25 am

Свали статията в pdf

Изборът на професия е едно от най-важните решения в живота на всеки човек, в това число и на хората със зрителни увреждания. Много често при избора на своята професионална реализация хората действат хаотично, разчитайки на една или друга случайност, а освен това са поставени и под непрекъснатото влияние на своите близки, познати и приятели. Не на последно място трябва да отбележим и склонността на индивида да се съобразява и с други външни спрямо него фактори като социалния престиж на дадената професия и т.н. Затова много често изборът на професия е по-скоро компромис между различни желания и въздействия, отколкото резултат на съзнателно и обосновано решение.
Ние живеем заедно с други хора, живеем в рамките на дадена човешка общност и следователно е нормално да правим различни компромиси със своите желания и влечения. И все пак, когато си избираме професия е добре да се съобразим преди всичко със собствените си желания и възможности и едва след това да включваме в сметките определени елементи на социалния престиж, на родителска и роднинска амбиция и т.н.
Ние сме хора и живеем сред хора, което означава, че трябва в някаква степен да се съобразяваме с техните страсти и особености на характера, както и с техните културни и образователни специфики. Нормално е обаче да искаме от тях да проявяват към нас същото отношение и те също да се съобразяват с нашите индивидуални особености и желания.
Всяко вече пораснало дете (момче или момиче) което учи в гимназиален курс би трябвало да има и собствено мнение, когато дойде време да се решава въпросът накъде да се насочи, каква работа да си потърси или в кой университет и каква специалност да кандидатства. В този смисъл процесът на избор на професия трябва да се постави на много здрава основа и човекът, който ще търси своята професионална реализация да има възможност за сериозно предварително и текущо професионално ориентиране. Точното и съобразено с особеностите на личността професионално ориентиране е много важна предпоставка за по-нататъшната успешна кариера на индивида.
Основното, което следва да бъде направено в този процес е прецизно да се изучат интересите на личността, да се направи колкото е възможно по-обективна оценка на нейните възможности, както и да се изясни до каква степен са дълбоки и трайни мотивите, които стоят в основата на дадения професионален избор.
Вече споменахме, че при избора на професия е важно индивидът да направи своя избор по силата на убеждението, а за това е необходимо той да бъде осигурен с нужната информация. От една страна това трябва да бъде информация за спецификите на различните професионални сфери, длъжности, свободни работни места, информация за компаниите, които ги предлагат, специфичните изисквания на работодателите, работно време, нива на възнаграждение и така нататък. От друга страна, това трябва да бъде информацията, която той трябва да има, която се отнася до неговата собствена личност. Тук става дума за това, че колкото по-голяма е степента на яснота, която индивидът има за самия себе си, толкова по-малко ще бъдат онези, особено неприятни изненади, които той може да „поднесе“ на самия себе си.
И на следващо място, това трябва да бъде информацията, която той трябва да притежава във вид на придобитите от него професионални знания и умения, с които той може да се представи на работното място, за което ще кандидатства.
И все в тази връзка трябва да не забравяме, че колкото повече знания и умения сме успели да придобием в процеса на нашето предварително обучение, толкова повече и по-многообразни ще бъдат и нашите шансове да си намерим работа, толкова повече ще бъдат те тази работа да бъде най-близко до това, към което сме се стремили да постигнем. И още нещо: както процесът на търсене на работа практически може да продължава през целия живот, точно така нито за миг не трябва да преставаме да усвояваме все нови и нови знания и умения, непрекъснато да разширяваме сферата на нашите способности и да подобряваме тяхната ефективност.
Изборът на професия не случайно е избор, а от това следва, че колкото и добре да сме направили нашите анализи и оценки на възможностите и стремежите на търсещия работа индивид, ние не можем да гарантираме, че той ще попадне точно на това място, което е най-подходящото и съответно и най-желаното от него.
До тук стана въпрос само за желанията и възможностите на индивида, но те са само едната страна на отношението. Освен тях в процеса на професионалната реализация участва и така наречения „Пазар на труда”. Именно пазарът на труда е това, което може да предаде завършеност на процеса на професионалната реализация на човека. Спрямо неговите индивидуални стремежи пазара предлага своите налични свободни места за работа. И се оказва, че в даденото време, на даденото място има само тези свободни работни места. Добрият случай е този, в който поне някое от тези места, поне в някаква степен съответства на предпочитанията на търсещия работа индивид. Оказва се, че това, което би било най-подходящо за него, респективно, което е най-желаното от него към дадени я момент не се предлага на пазара на труда.
И отново се налага да започне деликатният процес на подреждане и пренареждане на приоритети, деликатният и нерядко твърде неприятен процес на правене на нови и нови компромиси със себе си и обективната реалност.
Кой е идеалният за нас вариант? Това е вариантът, при който успяваме да започнем да работим нещо, което ни доставя удоволствие само по себе си, независимо от това дали за него ще получаваме или няма да получаваме някакво възнаграждение. Има една много красива и много примамлива максима, която гласи, че ако успееш да превърнеш хобито си в професия, то ще можеш да изживееш живота си така, като че ли не си имал нито един работен ден. И наистина едва ли има нещо по-хубаво от това да подредиш нещата си така, че да можеш да получаваш пари срещу задължението да правиш това, което най-много би искал да правиш.
Понякога трябва да си припомняме този принцип, за да не преставаме да се стремим, ако не постигнем неговата стопроцентова реализация, то поне до колкото ни е възможно да се доближаваме до този процент.
И тук трябва да кажем няколко думи за отношението Хоби – Професия.
Както вече казахме, едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случат, е да работим точно това, което ни е интересно и което ни доставя най-голямо удоволствие. С натрупването на житейски опит постепенно се научаваме да се съобразяваме с реалностите и без да се отказваме от желанието си професионалната ни реализация да е в сфери, в които можем да получим най-голямо удовлетворение, започваме да поставяме на преден план съществените характеристики на всяка професионална дейност.
Каква е разликата между хоби и професия?
С развитието на системата на общественото разделение на труда в обществото са се оформили две сфери на личностна реализация: едната - тази, която наричаме професионална реализация и другата, наречена хоби.
Основната разлика между хобито и професията е, че хобито е дейност, която човек извършва за своя сметка и за собствено удовлетворение, докато професионална дейност е тази, която човек извършва срещу някакво материално възнаграждение. Професионалната дейност също може да доставя лично удовлетворение на човека, който я упражнява, но водещото в този случай е не това, а фактът, че срещу вложеното количество труд работещият получава съответстващото на труда му възнаграждение.
Казваме това още в началото, защото трябва изрично и много дебело да подчертаем тази съществена разлика, с което искаме да обърнем внимание най-вече на онези момчета и момичета, които за първи път ще пробват късмета си на пазара на труда, че ще трябва много бързо да се научат да различават двете сфери. И когато дойде моментът за избор на професия, да го направят грамотно като ясно си дават сметка до къде се простират техните хоби-пристрастия и къде започват чисто професионалните им ангажименти.
И все в тази връзка ни се иска да помогнем за техния точен избор. Има сред нас не малко хора, които могат добре да пеят, притежават някакви артистични способности, което ги прави незаменими участници във всяка компания. Но едно е да си сладкодумен разказвач и да можеш да веселиш приятелите си, а съвсем други са изискванията към тези, които искат да се пробват да се представят с тези си способности на пазара на труда.
Така всъщност може категорично да ни стане ясно, че ние и в бъдеще ще можем да се веселим с приятелите си, но нямаме необходимите данни за това да превърнем певческите си способности в нещо, с което да си изкарваме прехраната, т.е. в професия.
За да можем не само да си намираме работа, но и да си търсим не каква да е работа, а такава, която ще ни носи повече удовлетворение, която ще ни дава повече личен и социален престиж и която, естествено, ще ни дава възможност, ако не днес, то в перспектива, да увеличаваме своите доходи, непременно трябва предварително да сме си избрали такава сфера на дейност, която да е в съзвучие с нашите способности, която да ни дава възможност за по-нататъшно тяхно развитие и усъвършенстване.
А до тогава? Не ни остава нищо друго освен непрестанно да учим, да усвояваме, да се упражняваме, така че когато попаднем под щастливата си звезда, да сме в състояние да отреагираме адекватно и да не пропуснем появилите се възможности. Нека имаме предвид, че един и същ благоприятен, щастлив случай почти никога не се появява повече от един път в живота на човека.
А от това следва, че поне нашите млади колеги, които тепърва ще стъпят на пътя на професионалната си реализация, би трябвало да се стремят да постигнат поне следните три върха: добро писмено и говоримо владеене на родния български език; добро владеене на поне един чужд език и не на последно място - сериозни знания и умения при работата с компютър. Който е достигнал задоволителни нива в тези три направления, ще си намира работа много по-лесно и по правило тази работа ще бъде много по-приятна и вероятно по-добре платена от работата, която ще успяват да си намерят тези, които не са вложили необходимото старание за подобряване собствения си образ на пазара на труда.
Наличието на зрително увреждане във всички случаи поражда определени проблеми в процеса на социалната интеграция на индивида, който е носител на това увреждане. От друга страна, пълноценната социална интеграция на всеки индивид е важна и значима не само за самия него, но и за цялото общество.
Така че, когато си търсим работа, не трябва да го правим „със самочувствието“, че просим милостиня, че искаме да ни вземат някъде, където просто ще ни подаряват някаква сума пари, а с убеждението, че веднъж започнали работа, ние ще допринасяме за общия успех на фирмата или администрацията, в която сме се наели да работим. Да наистина не е лесно да го докажем, не е лесно да се доказваме, но нека не забравяме, че макар и по малко по-различни причини и хората, които не се класифицират като хора с трайни увреждания също трябва непрекъснато да се доказват, пред себе си, пред колегите си, пред работодателя си и така нататък. Различни са изходните точки. Различни са пътеките на реализация. Различни са емоционалните перипетии, но в края на краищата всеки сам е автор на своя живот и ако за успехите си трябва да благодари на всички, които по някакъв начин са му помогнали, то за своите неудачи трябва да вини единствено и само себе си.

Д-р Петър Стайков
bisolnev
 
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Назад към Пазар на труда

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron