Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Перспективни позиции за лицата със зрителни увреждания

Модератор: bisolnev

Перспективни позиции за лицата със зрителни увреждания

Мнениеот bisolnev » Пет Юни 07, 2013 10:05 am

Перспективни позиции за лицата със зрителни увреждания на пазара на труда в България

Свали статията в pdf

Когато се опитваме да опишем кои, а по-точно какви позиции на пазара на труда са достъпни и перспективни за хората със зрителни увреждания трябва да си отговорим най-малкото на два въпроса. Какво е съвременното състояние, респективно какви са перспективите за развитие на самия пазар на труда и какви са определящите характеристики на хората със зрителни увреждания от гледната точка на тяхната работоспособност и респективно конкурентноспособност на същият този пазар на труда.
Към днешния ден, независимо от стагниращите въздействия на продължаващата вече години световна финансово-икономическа криза на трудовия пазар продължава да се наблюдава известна непрекъсваща динамика. Какви са причините за това състояние не е въпрос, който ще бъде обект на настоящата разработка. Тук ще се задоволим само с простото констатиране на самия факт, защото той сам по себе си има значение за формиране на нашето познание и съответно отношение по проблема за перспективните позиции за хората от гореспоменатата социална група в процеса на търсене и намиране на подходящи за тях работни места.
В процеса на радикална смяна на обществено-икономическата система в България, който започна през последното десетилетие на миналия век започна и се разви и съвсем ново състояние на пазара на труда в страната.
Динамизирането на почти всички обществени процеси беше свързано и с радикално преустройство не само на отношенията на собственост, но и с радикално преструктуриране на цялостния икономически модел.
От средно развита, на средноевропейско равнище индустриална икономика България се превърна в страна, в която индустриалното производство е намалено не в проценти, а в пъти в сравнение с това, което беше достигнато към края на 80-те години на миналия век. Разрухата обхвана и други сектори на националното стопанство.
Днес след около четвърт век от началото на промените като че ли вече имаме състояние на стабилизиране, макар и на много ниско равнище, а тук-таме се набелязват и кълновете на някои нови поне за нашите условия явления.
От особено голямо значение за света като цяло и за България в частност е революционното развитие на новите информационни технологии. Вече десетилетия ние живеем в условията на непрекъсваща информационна революция за перспективите, на която вече не смеят да гадаят и най-смелите прогностици.
Оказа се, че тази революция не само че не подмина нашата страна, а напротив започна и у нас да създава нови възможности за развитие на икономиката, а заедно с това и нови възможности за професионална реализация на голяма част от населението.
Динамиката в развитието на технологиите, както и либерализирането на обществените отношения доведоха и до активиране на непрекъснати промени на пазара на труда, на който стъпват и незрящите граждани в България.
В тези условия някои длъжности и професии, които в някакъв смисъл сме свикнали да разглеждаме като традиционни занимания на слепите днес вече изчезват, заменят се с други, включват се в рамките на някакви други конфигурации. От друга страна при всяка промяна обикновено нещо се губи, но в същото време на неговото място се появява и нещо ново. Изчезването на традиционни професии е факт, но също така е факт и това, че днес наблюдаваме и възникването на съвършено нови професии и съответно и на съвършено нови възможности за тяхното упражняване от страна на незрящите и хората със трайно увредено зрение.
Промените в основните отношения на собственост, както и съпътстващите ги всеобхватни промени в сферата на обществените отношения доведоха до значителни размествания в социалния статус на огромни маси от хора. До такива сериозни размествания водят и ще продължават не само да водят, но и в много голяма степен и да ги предизвикват и новите информационни технологии.
Днес вече не е необходимо да си голям прогностик за да можеш да забележиш, че е налице необратимо движение от традиционните индустриални професии към професиите, създавани от развитието на новите информационни технологии.
Не е необходима особено голяма прозорливост за да може да се прецени, че в следващите години относителния дял на заетите именно в тези сфери ще нараства с ускоряващи се темпове, и че най-сериозният натиск и борба за заемане на по-печеливши позиции на пазара на труда ще се разиграват на полето на новите професии. от това закономерно следва, че ще намалява интереса към традиционните, свързани с класическото индустриално производство професии. Логиката ни води към заключението, че поради намаляващия интерес от страна на хората без зрителни увреждания към професиите В сферата на традиционните индустриални производства ще се увеличават възможностите за заемане на съществуващи работни места от незрящи и особено от лица, които притежават някакво запазено зрение.
От тук ще развия своя възглед за това, че по своите възможности на пазара на труда слепите в много висока степен се сравняват с възможностите, които имат идващите от чужбина работници и служители, т.е. тези, които отдавна се описват с немския термин Гаст арбайтери – гостуващи работници.
Гаст арбайтерите са желана работна сила в онези сегменти от съответната национална икономика, за които от страна на местното население вече няма достатъчно кандидати да ги заемат. Естествено, че става дума за дейности и длъжности, които не са особено престижни и от които вече повишилото собствените си стандарти население се отказва като се отнася към тях като към сфери, които не съответстват на неговия социален статус.
Подобна ситуация можем да наблюдаваме по отношение и на незрящите кандидати за работа. Има много работни места, които по самата си същност са подходящи за заемане от лица със зрителни увреждания, но колкото по-доходно е даденото работно място, колкото по престижна и перспективна е позицията, която то осигурява, толкова по-малка е вероятността то да бъде предоставено на човек с увреждания.
И това се дължи не на наличието на някакво изначално лошо отношение към тези хора, не на наличието на незнание за техните възможности и съответно неверие в това, че те са способни да се справят с дадените задължения. Такива аргументи разбира се те изтъкват, но самите те имат вторичен произход. Колкото по привлекателно е даденото работно място, толкова повече усилия се изразходват за намиране на аргументи, доказващи тезата, че то е неподходящо за човек от тази социална група.
Всъщност става дума за обикновена конкурентна борба, която за съжаление се води не само с всички законни средства, а се води с всички достъпни за включените в нея кандидати за работа средства.
Да вземем за пример следния случай: Работата на ръководител от дадено равнище по своята същност би могла да се окаже много подходяща за един незрящ човек, стига той разбира се да притежава онези качества, които се изискват за заемане на тази длъжност – образование, квалификация, минал опит, владеене на чужди езици, сериозни познания в сферата на дейността, която трябва да се ръководи и т.н. Този тип длъжности са особено подходящи за незрящи кандидати, защото Промените в основните отношения на собственост, както и съпътстващите ги всеобхватни промени в сферата на обществените отношения доведоха до значителни размествания в социалния статус на огромни маси от хора. До такива сериозни размествания водят и ще продължават не само да водят, но и в много голяма степен и да ги предизвикват и новите информационни технологии.
Днес вече не е необходимо да си голям прогностик за да можеш да забележиш, че е налице необратимо движение от традиционните индустриални професии към професиите, създавани от развитието на новите информационни технологии.
Не е необходима особено голяма прозорливост за да може да се прецени, че в следващите години относителния дял на заетите именно в тези сфери ще нараства с ускоряващи се темпове, и че най-сериозният натиск и борба за заемане на по-печеливши позиции на пазара на труда ще се разиграват на полето на новите професии. от това закономерно следва, че ще намалява интереса към традиционните, свързани с класическото индустриално производство професии. Логиката ни води към заключението, че поради намаляващия интерес от страна на хората без зрителни увреждания към професиите В сферата на традиционните индустриални производства ще се увеличават възможностите за заемане на съществуващи работни места от незрящи и особено от лица, които притежават някакво запазено зрение.
От тук ще развия своя възглед за това, че по своите възможности на пазара на труда слепите в много висока степен се сравняват с възможностите, които имат идващите от чужбина работници и служители, т.е. тези, които отдавна се описват с немския термин Гаст арбайтери – гостуващи работници.
Гаст арбайтерите са желана работна сила в онези сегменти от съответната национална икономика, за които от страна на местното население вече няма достатъчно кандидати да ги заемат. Естествено, че става дума за дейности и длъжности, които не са особено престижни и от които вече повишилото собствените си стандарти население се отказва като се отнася към тях като към сфери, които не съответстват на неговия социален статус.
Подобна ситуация можем да наблюдаваме по отношение и на незрящите кандидати за работа. Има много работни места, които по самата си същност са подходящи за заемане от лица със зрителни увреждания, но колкото по-доходно е даденото работно място, колкото по престижна и перспективна е позицията, която то осигурява, толкова по-малка е вероятността то да бъде предоставено на човек с увреждания.
И това се дължи не на наличието на някакво изначално лошо отношение към тези хора, не на наличието на незнание за техните възможности и съответно неверие в това, че те са способни да се справят с дадените задължения. Такива аргументи разбира се те изтъкват, но самите те имат вторичен произход. Колкото по привлекателно е даденото работно място, толкова повече усилия се изразходват за намиране на аргументи, доказващи тезата, че то е неподходящо за човек от тази социална група.
Всъщност става дума за обикновена конкурентна борба, която за съжаление се води не само с всички законни средства, а се води с всички достъпни за включените в нея кандидати за работа средства.
Да вземем за пример следния случай: Работата на ръководител от дадено равнище по своята същност би могла да се окаже много подходяща за един незрящ човек, стига той разбира се да притежава онези качества, които се изискват за заемане на тази длъжност – образование, квалификация, минал опит, владеене на чужди езици, сериозни познания в сферата на дейността, която трябва да се ръководи и т.н. Този тип длъжности са особено подходящи за незрящи кандидати, защото един от основните проблеми, които стоят пред тях по време на адаптирането им към дадените условия на труд е как да се справят с различни чисто технически изисквания. Един незрящ специалист се затруднява много повече от своите виждащи колеги при изпълнението на елементарни технически задължения. С помощта на съвременните технологии той е в състояние да се справи с огромната част от тях, но факт е и това, че въпреки достиженията на техниката и технологиите той ще се справи с тях много по-бавно от колкото виждащите си колеги.
Този проблем от само себе си отпада в случаите, в които говорим за заемане на някаква ръководна длъжност. Обикновено към самата тази длъжност се прикрепят технически сътрудници, а на по-високите нива и съответните специалисти. При това положение задачите, които имат чисто технически характер се изпълняват от тези сътрудници, а не от самия ръководител, с което и виждащият и невиждащият ръководител се поставят при еднакви условия и вече конкуренцията между тях може да се води в сфери, в които се изискват високи професионални и интелектуални умения.
От гореказаното следва, че кандидатите за работа със зрителни увреждания имат толкова по-големи възможности да се преборят за дадено работно място, колкото повече то е извън сферите на най-престижните и най-доходните, т.е. колкото повече то е в сферите на длъжностите, които вече не са обект на най-свирепата конкурентна борба.
Оттова ни най-малко не следва, че ние трябва да убеждаваме хората да се отказват от борбата си за заемане на по-добри позиции в която и да е икономическа сфера. Искам само да кажа, че все пак, ако се опитваме да преценяваме кои са позициите, които са сравнително по-лесно достъпни за хората от нашата целева група, то тогава е добре да имаме предвид именно гореизложените принципи.
Предвид на споменатата вече усилваща се динамика в развитието на професиите днес е много по-лесно да кажем, кои са онези професии, които не са подходящи за заемането им от лица със зрителни увреждания, отколкото да изброим професиите, които са подходящи за тях. В голяма част от случаите проблемите идват не от характеристиките на самата професия, а от отношението на работодателя, който предлага даденото работно място, от степента на интензивност на конкурентната борба, която се води за него и не на последно място и от степента на подготовка за него от страна на самия незрящ кандидат.
За мнозина от незрящите е много удобна позицията, че „ако не са ме предпочели за някое работно място това е станало само по причина на това, че работодателят не иска да си има проблеми с хора като мен, че той не вярва във възможностите на незрящите и така нататък.“ Нека обаче да не забравяме, че не са, и то съвсем не са редки случаите, в които ние самите не сме били на необходимата висота и че не липсата на зрение, а липсата на знания и умения са станали причина да бъде предпочетен някой друг.
Така или иначе по много причини трябва да се примирим с тезата, че поне към днешна дата хората със зрителни увреждания и особено тези, които са напълно лишени от зрение са наистина един от слабите сегменти на пазара на труда.
Нормално е да се полагат всички усилия този сегмент да бъде подсилен и подпомогнат, но ако искаме да бъдем реалисти, то в никакъв случай не трябва да се надяваме на някакви революционни постижения. Така или иначе днес трябва да приемем, че колкото по-слаб е интересът към даден сектор на икономическата система на обществото, толкова по-големи са шансовете на незрящите да се впишат в него. По-големите шансове, обаче вече няма да дойдат като подарък свише. По-големите шансове ще бъдат реалност само, тогава, когато самите слепи кандидати за работа извървят своя път, само тогава, когато самите слепи кандидати за работа положат сериозни усилия първо сами да си повярват, второ – да се подготвят и да не престават да се подготвят да реагират адекватно на променящите се условия и трето, когато докрай усвоят принципа, че за да може един лишен от зрение специалист да бъде възприеман като равен на останалите, той задължително трябва да бъде поне малко по-добър от тях.
Становището, което се опитвам да обоснова тук е, че днес можем да констатираме нарастваща динамика в полето на технологиите, от която произтича и нарастваща и ускоряваща се динамика на картата на професиите и респективно – на пазара на труда. От това следва, че при правилно поставяне на целите и последователно провеждане на необходимата работа за тяхното постигане днес и утре имаме и можем да имаме нарастващи възможности за професионална реализация на слепите в нови до този момент подценявани или дори неочаквани сфери от обществения живот.
Недоброто познаване на възможностите на слепите не е само проблем на обществото и на държавата, а в немалка степен е проблем и на самите слепи. В голяма част от хората от тази социална група все още е много силно застъпено мисленето, че някой непременно е длъжен да се грижи за благоденствието и щастливия живот на слепите. Все още се наблюдава желание да се прехвърли отговорността от индивида към институциите и държавата.
И все пак вече се виждат и кълновете на новото разбиране, вече има хора, които са готови да тръгнат по нов път и именно на тях трябва всячески да се помага, защото истински подпомогнат може да бъде само този, който прави всичко зависещо от него да си помогне сам.

Автор: Д-р Петър Стайков
bisolnev
 
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Назад към Пазар на труда

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron