Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Съвременното състояние на пазара на труда в България

Модератор: bisolnev

Съвременното състояние на пазара на труда в България

Мнениеот bisolnev » Пет Юни 07, 2013 10:01 am

Свали статията в pdf

След края на основаната върху монопола на държавната собственост обществено-политическа система, настъпиха драстични изменения във всички сфери на живота, в това число и на пазара на труда. Основните характеристики на предишното състояние могат да бъдат описани съвсем накратко като Висока степен на сигурност за запазването на заеманото работно място, висока степен на сигурност в успеха при търсене и намиране на някакво работно място. Естествено високата степен на сигурност има и своята висока цена, която се изразява в сравнително ограничени възможности за свободен избор на начините и средствата за осигуряване на своя поминък. Човек наистина можеше лесно да си намери работа, но съвсем не беше толкова лесно да попадне точно на работното място, което желае, а още по-трудно беше да попадне на мястото в смисъл на географско понятие, което той е пожелал. Хората от моето поколение помнят каква каскада от трудности трябваше да преодолее човекът, който да речем е решил да остане да живее и работи в София. Да не говорим за това какви точно бяха възможностите за търсене и намиране работа в чужбина, та било то и в някоя от страните на така наречения социалистически блок.
Днес, вече имаме много високи степени на свобода да търсим работа навсякъде в България и дори из целия свят, но затова пък имаме много по-ниска степен на сигурност, че ще успеем да си намерим, а след като сме си намерили и ще успеем и да си запазим работно място в моя град, в България.
Вече почти четвърт век откакто в България навлезе в широка употреба понятието пазар на труда. Що е то Пазар на труда? Това е мястото, където отделният индивид излиза и предлага на другите субекти да закупят при определени условия неговата работна сила. Работната сила има своите особености една от най-важните, от които е тази, която се измерва с печалбата, която тя може да донесе на дадения предприемач. Има разбира се и много други особености, които на практика не дават възможност за пълна унификация и съответно пълна взаимозаменяемост на отделните нейни носители.
И така, когато работодателят търси на пазара необходимата му работна сила, той преди всичко се съобразява със своите собствени потребности. Ако на него му трябва работник, който да изпълнява неуморно и безпрекословно работата си край дадена машина, който през цялото работно време да извършва еднообразни и сравнително прости движения, той ще си пожелае точно такъв работник и при това положение ще се интересува само от тези качества на потенциалния си партньор, без въобще да го интересува това дали последният има или няма висше образование, как се справя със съвременните компютърни технологии и така нататък. И съответно притежаването на такива качества от страна на човек, който се е наел да обслужва една обикновена преса или подобна на нея машина по никакъв начин не може да бъде основание да се искат от работодателя по-високо възнаграждение просто и само поради това, че за конкретния случай, за конкретния работодател тези качества не са от значение. Ако искаме нашите по-специализирани умения да бъдат оценявани, ако искаме нашата обикновена и допълнителна квалификация съответно да бъде оценявана ние задължително би трябвало да се стремим да заемем такива позиции в рамките на дадената икономическа система, на които тези наши по-високи качествени характеристики ще бъдат значими, т.е. такива позиции, на които те ще бъдат интересни за потенциалния ни работодател.
И така от една страна имаме работодател, а от другата съответно работник или служител. Те се срещат на пазара на труда, на който единият предлага, а другият търси работа. Първият в замяна предлага известна сума пари, възнаграждение за труда, вторият предлага своята специфична работна сила. И ако, и когато тези характеристики се срещнат и се окажат взаимоприемливи тогава се стига до някакъв вид контракт по силата, на който единият заема даденото работно място, заедно със съпътстващите го задължения, а другият му заплаща възнаграждението, за което са се договорили.
В края на периода, който се наричаше социалистически огромната част от икономиката на България беше концентрирана в промишлеността. Основни икономически субекти бяха предприятията, заводите и фабриките. Повече от половината от населението беше заето в сферата на индустриалното производство. Една не малка част влизаше в държавната администрация и апарата на управляващата партия, а други две значително по-малки части бяха заети в сферата на услугите и селското стопанство.
Не случайно в рамките на тази система бяха създадени и се развиваха и специализираните предприятия за лица със зрителни увреждания.
След началото на промените, след като отпаднаха държавно регулираните и държавно защитените производства, последва масово разрушаване на съществуващата материално-техническа и икономическа база в резултат, на което днес индустриалното производство в страната е намаляло в пъти, респективно в пъти е намалял и броя на ангажираните в промишлеността работници и служители.
Ликвидирането на ТКЗС и връщането на земята на нейните собственици, не доведе до възпроизвеждането на дребното и средното земеделие, а след продължилия повече от едно десетилетие процес на естествено падане постепенно българското земеделие се ориентира към производство от фермерско-арендаторски тип. При тази организация в сектора се ангажират значително по-малко хора, отколкото бяха ангажирани в ТКЗС и отколкото щяха да бъдат ангажирани, ако се беше възродило средното и дребно земеползване.
Ниските нива на възнаграждение и престижност, които първоначално бяха възприети в сферата на държавната администрация доведоха до сериозен отлив от нея на кадри, чиято предприемчивост и инициативност ги изпращаше направо към нововъзникващия частен сектор в икономиката. Понастоящем нещата вече не са същите. Държавната администрация е нещо подобно на многоглава хидра, на която отсичането на една глава не води до гибел, а само до заменянето й с още две нови. Вече няколко правителства предприемат мерки за намаляване на администрацията и пак същите тези правителства със своята дейност довеждат нещата ако не до нейното увеличаване то поне до запазването й на вече достиганите по-рано равнища.
Много активно лансираната идея за някакво глобално развитие на малкия семеен и личен бизнес не беше напълно безпочвена, но това развитие се реализира предимно в сферата на търговията и услугите. Масите на търговците, павилионите, малките квартални и селски магазинчета, барчета, кафенета и малки ресторантчета бяха и все още са сферите, в които се реализира този тип бизнес. В тези сфери бяха ангажирани не малко хора. В тях условията на труд, обаче съвсем не са от леките или особено добре заплатени. Ангажираните в тях работници и служители в много случаи представляват сериозен процент от така наречената сива икономика, служители, които работят и без договор и без платени данъци и осигуровки.
Толкова коментираните и очаквани като манна небесна чуждестранни инвестиции първо не дойдоха в обемите, в които се очакваха, второ – не малка част от тях дойдоха не за да обновяват и развиват българската икономика, а за да ликвидират вече съществуваща у нас конкуренция на техните собствени производства на международните пазари. За щастие, този период като че ли отмина и вече все по-често виждаме чуждестранен капитал, който се опитва да се внедри и развие на българска почва. Разбира се чуждестранните работодатели се опитват да внесат в България и техните завишени изисквания към производителността на труда на персонала. В този процес не рядко сме свидетели на такъв тип експлоатация на работната сила, каквато в страната, откъдето идва съответния капитал той никога не би могъл да си позволи. Така или иначе тези новопостроени или възсъздадени на базата на старите производствени мощности цехове, фабрики и заводи осигуряват заетост на една не съвсем малка част от трудоспособното население на България.
България е страна, която притежава голям потенциал в сферата на туризма. Този потенциал в някаква степен и посока беше развит още при предишния режим, към него много скоро се насочиха „апетитите“ и на новите собственици. Това доведе до две неща: от една страна нямаше драстично намаляване броя на заетите в сектора служители, но от друга - хищническото презастрояване на най-атрактивните туристически места заплашва в бъдеще да доведе до сериозен срив в сектора. Така или иначе към настоящия момент в този бранш има и продължават да се разкриват нови работни места. Тук, обаче трябва да имаме предвид, че претенциите и изискванията към кандидатите за работа в тази сфера много бързо нарастват, защото това е сферата, която в най-голяма степен директно се конкурира не толкова със туристическите услуги от стара Европа, колкото със своите колеги от бранша на съседните държави най-вече Гърция и особено Турция.
Така или иначе в сравнение с предлагането на работа, което имахме към края на осемдесетте години на миналия век днес в България се предлагат значително по-малко работни места. Това положение можеше да доведе до непредвидими социални катаклизми, ако не се беше създала възможността за много хора да опитат късмета си като си търсят работа в чужбина.
От началото на деветдесетте години започна мигрирането на работна сила от България към Европа, Щатите и въобще към всевъзможни включително и съвършено екзотични дестинации. Понастоящем броя на работещите в чужбина български граждани е от порядъка от седем-осемстотин хиляди. Числото не е точно и не може да бъде уточнено поради либерализирането на паспортния и граничния режим. Благодарение на този отдушник българската социална система избегна гигантски взрив, защото, ако днес броя на безработните се определя някъде на около 400-500 хиляди, то без възможностите за миграция той щеше да се установи някъде на около милион и 500 хиляди човека в работоспособна възраст.
Днес работещите в чужбина наши сънародници не само че не упражняват натиск върху социалната система в страната, а отделно от това й оказват и допълнителна подкрепа с възлизащите на около един милиард евро годишно суми, които те по един или друг начин вкарват в българската икономика.
Започналата от средата на 2007 г. Световна финансово-икономическа криза дойде с известно забавяне у нас, но затова пък както изглежда и ще си отиде може би с още по-голямо забавяне от това, с което пристигна. Очакванията за нейния скорошен край и за предстоящият подем в икономиката постоянно се отлагат за следващата и по-следващата година. За съжаление не толкова нейната дълбочина, колкото нейната необикновена продължителност оказват много негативно влияние върху състоянието на икономиката на страната в цялост и в частност върху състоянието и перспективите на работната сила.
Към момента от официалната статистика се отчита равнище на безработица 12%. Само по себе си това равнище е най-високото в Европа, а към това трябва да добавим, че тези 12% не представляват всички, които нямат работа, а само тези, които са се регистрирали като безработни и като търсещи си работа в Бюрата по труда.
Разбира се трябва да имаме предвид, че в тези 12% се включват и хора, които официално не се водят никъде на работа, а на практика са част от трудно намаляващия сив сектор в икономиката.
В заключение може да се каже, че положението на пазара на труда в България е едно от най-критичните в цяла Европа. От друга страна, обаче трябва да се има предвид, че пазара на труда винаги е една силно динамична реалност и дори в моментите на най-голяма стагнация на този пазар продължава да има движение на търсене и предлагане. Или казано с други думи днес в България е много трудно, но все пак не е невъзможно да си намериш работа, особено ако притежаваш квалификация и умения, които са сравнително по-търсени на пазара на труда.

Автор: Д-р Петър Стайков
bisolnev
 
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Re: Съвременното състояние на пазара на труда в България

Мнениеот cristo » Вто Авг 27, 2013 6:01 pm

Една интересна информация за работните места в IT сектора:
http://znanie.eu/?p=8480
cristo
 
Мнения: 45
Регистриран на: Пет Мар 08, 2013 2:31 pm
Местоположение: Plovdiv


Назад към Пазар на труда

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron