Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Въпрос за чужбина

Модератор: bisolnev

Въпрос за чужбина

Мнениеот zenit » Чет Дек 19, 2013 9:17 pm

Здравейте! Предстои ми заминаване в чужбина - ще бъда там за доста дълъг период. Завършил съм различни курсове в България по основна рехабилитация. Въпросът ми е дали тези курсове ще се признаят в Западна Европа. Има ли законов ред или система, по която се извършва узаконяването на основната рехабилитация и оценяване на постиженията?
zenit
 
Мнения: 3
Регистриран на: Сря Дек 11, 2013 9:31 pm

Re: Въпрос за чужбина

Мнениеот bisolnev » Пон Дек 30, 2013 12:54 pm

Завършването на курсове по основна рехабилитация са жизнено важни за вашата самостоятелност във всекидневния живот. Тези курсове не са със статут професионално обучение, даващо квалификация за конкретна професия или по част от професия, които могат да бъдат признати в други държави. Постиженията по основна рехабилитация са важен фактор при оценката на самостоятелността на човека съгласно критериите на Световната здравна организация. През последните години все повече държави в света прилагат като инструмент за оценяване Международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето, позната още като ICF. Тя предлага общ език и рамка за описание на човешкото здраве и на различни състояния, свързани с него. ICF е класификация, създадена за широко приложение в различни сектори.
През 2001, всичките 191-а страни-членки на Световната здравна организация постигнаха съгласие за приемане на ICF, като основа за научно стандартизиране на данните относно човешкото здраве и уврежданията по света. По този начин ICF пряко допринася към усилията на СЗО за въвеждане на подробна/изчерпателна рамка за измерване здравния статус на населението в страните-членки.
Това е класификация на човешкото здраве и свързаните с него области – области, която ни помага да опишем промени във функционирането и структурата на тялото, да опишем онова, което човек със здравословен проблем може да прави в ежедневното си обкръжение (ниво на възможности), както и онова, което всъщност прави човекът в своето обичайно обкръжение (ниво на изпълнение). Тези области са класифицирани от гледна точка на човешкото тяло, човешката индивидуалност и обществените конструкции посредством два списъка: списък на функциите и структурата на тялото и списък на областите на функциониране и участие. В ICF, терминът „човешко функциониране“ се отнася до всички телесни функции, действия и участие, докато терминът „увреждане“ се отнася както до възможно физическо увреждане, така и до ограничаване на възможността за действие и участие. ICF съдържа списък с факти от обкръжението, които си взаимодействат с всички тези елементи.
ICF е наречена по този начин, защото тя се фокусира по-скоро върху човешкото здраве и функциониране, отколкото върху уврежданията. Преди това, уврежданията започваха там, където свършваше здравето; след като си с увреждане, ти вече си друга категория човек. Философията на ICF е да се разграничи от този вид мислене. ICF е инструмент за измерване на човешкото функциониране в обществото, независимо каква е причината за неговото (физическо) увреждане. Така ICF се превръща в един много по-подходящ инструмент, който може да се използва в повече области в сравнение с досегашните класификации за човешко здраве и увреждания.
Това е една съществена промяна. От акцент върху уврежданията на хората, се фокусираме върху тяхното ниво на здраве.
ICF представя понятията „човешко здраве” и „увреждане” в нова светлина. В нея се приема, че всяко човешко същество може да достигне до нарушено/влошено здравословно състояние и по тази причина да придобие известна степен на увреждане. Чрез промяна на фокуса – от причина към резултат – ICF поставя всички здравни състояния при равни условия и по този начин позволява те да бъдат сравнявани чрез използване на една обща система – по линията „здраве – увреждане”.
ICF е рамка, призната от Световната здравна организация (СЗО) по отношение на човешкото здраве и уврежданията. Тя е концептуална основа за дефиниране, измерване и формулиране на политики в сферата на здравеопазването и уврежданията. Тя е цялостна класификация на уврежданията и човешкото здраве за целите на човешкото здраве и свързаните с него сектори. По тази причина, ICF изглежда като опростена класификация на човешкото здраве, но може да бъде използвана за множество цели, най-важната от които е използването и като инструмент за планиране и създаване на политики.
ICF принадлежи към семейството на международните класификации, най-известната от които е МКБ 10 (Международна класификация на болестите). МКБ 10 предлага на своите ползватели етиологична рамка за класифициране по диагнози, заболявания, разстройства и други състояния на човешкото здраве. В противовес на МКБ 10, ICF класифицира функционирането и уврежданията на човека, свързани с различните здравословни състояния. Поради тази причина, МКБ 10 и ICF за взаимно допълващи се и ползвателите им се насърчават да ги използват заедно, за да могат да дадат една по-широка и по-съдържателна картина на органичното здраве, което имат хората и населението като цяло. Информацията за човешкото здраве и свързаните с него последствия (предоставена от ICF) могат да бъдат обединени за обобщено измерване на здравния статус на населението.
Проучванията показват, че сами по себе си диагнозите не могат да предвидят нуждите от услуги. Наличието на заболяване или разстройство на здравето не би могло с точност да предположи какви социални услуги за увреждане ще получи човека, как би вършил работата си, дали ще си възвърне работния потенциал или какви възможности има за социална интеграция. Това означава, че ако използваме само медицинската класификация на диагнозите, ние няма да имаме информацията, която ни е нужна за планиране и управление в областта на човешкото здраве. Това, което ни липсва са данни за нивата на функциониране и увреждане. ICF дава възможност да се събере тази важна информация по един последователен и сравним на международно ниво начин.
Ние имаме нужда от надеждни и сравними данни за здравето на индивидите и на населението, за основните нужди на общественото здравеопазване, които включват: определяне на цялостно здравно състояние на населението; най-чести и разпространени последствия от заболявания без летален изход; измерване на нуждата от здравни грижи; работа и ефективност на системите за здравни грижи. ICF осигурява една рамка и система на класификация за тези цели.
От известно време има промяна в основните грижи за хронично болни хора – от интензивна болнична грижа се преминава към предлагане на дългосрочни услуги в общността.
Тези, които планират социалните услуги както и организациите, които ги предлагат обръщат все по-голямо внимание на това, че разпространението и тежестта на уврежданията сред населението могат да бъдат ограничени както чрез повишаване на функционалния капацитет на човека, така и чрез подобряване на възможностите му за извършване на дейности, посредством промяна на части от социалното и физическото обкръжение. За да се анализира въздействието на тези интервенции, имаме нужда от начин за класифициране на сферите и областите на живот и на факторите от обкръжението, които биха подобрили тези човешки възможности. ICF ни позволява да документираме тази информация.
ICF представлява инструмент за последователна и сравнима на международно ниво информация за здравето и уврежданията. В ролята си на такъв инструмент, ICF също така осигурява и изходно начало за цялостният подход на Световната здравна организация към здравето на хората.
Благодарение на гъвкавата си рамка, подробното и цялостно описание на категориите и факта, че всяка област е формулирана на работно ниво, с всичко, което се включва или изключва от нея, може да се очаква, че ICF, също ще бъде използвана за множество цели: да отговори на широк обхват от въпроси, включващи социална, клинична и изследователска работа, както и да даде отговор на множеството въпроси, възникващи около създаването на политики.
ICF може да се използва за предлагане на услуги на:
- Индивидуално ниво
За индивидуални оценки: Какво е нивото на функциониране на човека?
За планиране на индивидуална работа с клиента: Кои интервенции биха довели до най-висока степен на функциониране на човека?
За оценка на дейностите и други интервенции: Какви са резултатите ? До колко са били полезни интервенциите?
За комуникация между здравни работници и работещите в системата на социалните услуги в общността.
За самооценка от потребители: Как бих оценил своите възможности за мобилност и общуване?
- Институционално ниво
За обучителни и образователни цели.
За планиране и развитие на ресурси: От какви здравни грижи и социални услуги ще има нужда?
За подобряване качеството на услугите: Колко добре обслужваме нашите клиенти? Кои са изпитаните и действащи основни показатели за осигуряване на качество (на услуги)?
За оценка на управлението и резултатите (от услугите): Колко полезни са услугите, които предоставяме? (Какъв е резултатът от услугите, които предоставяме)?
За услуги в сферата на здравеопазването: Колко са рентабилни услугите, които предоставяме? Как можем да подобрим услугите си, така че да дават по-добри резултати на по-ниска цена?
- Социално ниво
За критерии при подбор (на бенефициентите) на социални придобивки, като например социални помощи, инвалидни пенсии, компенсации при работа и застраховки: Дали критериите за подбор на бенефициентите на помощи за увреждания са основани на доказана нужда, оправдани ли са и отговарят ли на социални цели?
ICF може да се използва за изработване на политики:
За изработване на социални политики, включително и преразглеждане на законодателна политика, пример за законодателство, наредби и насоки и определения за анти-дискриминационно законодателство: Дали гарантирането на права ще подобри функционирането на човека на ниво обществен конструкт? Можем ли да измерим това подобрение и да регулираме спрямо него нашите политики и закони?
За оценка на нуждите: Какви са нуждите на хора с различни видове увреждания – физически увреждания, ограничения във възможността за действие и участие?
За оценка на обкръжението по отношение на планиране за всички (достъпна среда), прилагане на законите за достъпност; установяване на материалната среда и бариерите и промяната в социалната политика: Как можем да направим обществото и средата, по-достъпни за всички хора с и без увреждания? Можем ли да оценим и измерим тези подобрения?
ICF може да играе важна роля, както в областта на човешкото здраве, така и в други области, при които се взема предвид човешкото функциониране. Такива са например социалните услуги, социалното осигуряване, заетостта, образованието и транспортните услуги. От само себе си се разбира, че изработването на политики в тези области изисква валидни и надеждни данни за нивото на функциониране на населението. Правните и регулаторни дефиниции по отношение на уврежданията трябва да бъдат последователни и основани на един ясен модел за процес на възникване на увреждането. ICF може да предложи рамка за последователна и логична социална политика, свързана с уврежданията, независимо дали става въпрос за изработване на приемливи критерии за получаване пенсия поради увреждане, или за създаване на правила / наредби за достъп до технически помощни средства, или за (система за настаняване в) държавни жилища или за политика по посока на осигуряване на транспорт, който е удобен и за хората със затруднения в придвижването, сензорни и интелектуални увреждания.
Голяма част от приложенията на ICF сами по себе си водят да икономически анализи. За да се определи дали ресурсите са ефективно използвани в сферата на здравеопазването и социалните услуги се изисква логична и стандартна класификация на човешкото здраве и свързаните с него резултати, която може да бъде остойностена и сравнима на международно ниво. Ние имаме нужда от информация за тежестта на уврежданията, предизвикани от различни болести и здравословни състояния. За да бъдем сигурни, че обществото може ефективно да предотврати ограничаването на възможностите за действие и участие, ние трябва да можем да сравним цената на икономическото въздействие от ограниченията в човешкото функциониране с цената за адаптиране на средата и социалното обкръжение. ICF прави и двете задачи изпълними.
Най-общо казано, ICF подпомага научноизследователската работа чрез осигуряване на рамка и структура за интердисциплинарни изследвания в областта на уврежданията и прави резултатите от различни изследвания сравними. Досега учените измерваха изходните данни за здравния статус на хората, използвайки данни за ниво на заболеваемост и смъртност. Напоследък международният интерес се измести от здравеопазването и здравното обслужване на хората към загриженост за комплексното човешко функциониране в ежедневието. Вече има нужда от всеобщо приложими класификации и инструменти за оценка, насочени към нивото на активност и комплексното участие на хората в основни области и сфери на социалния живот. ICF осигурява и прави възможно точно това.
Сравнителният анализ на извършени интервенции е от конкретно значение за изследователската работа, при която се сравняват резултатите от интервенции в сходни популации. ICF може да улесни такъв тип изследвания, чрез ясно разграничаване на интервенциите – и кодиране на резултатите – като се има предвид вида на увреждането, за което е проектирана. По отношение на човешкото тяло или на неговото увреждане тези интервенции са предимно медицински или рехабилитационни и се опитват да предотвратят или да подобрят наложените ограничения във функционирането на лично или социално ниво чрез коригиране или изменение на свойствени функции или структури на тялото. Други рехабилитационни подходи на лечение и интервенция са планирани така, че да повишат нивото на възможности на човека. Интервенции, които са насочени към реалното ниво на изпълнение на индивида може да се отнасят или към подобряване на индивидуалните способности или да търсят промяна в обкръжаващата среда, което може да стане или чрез премахване на бариерите в тази среда или чрез създаване на помощни средства в тази среда, с цел разширяване на изпълнявани в ежедневието дейности и задачи.
Едно от значимите нововъведения в ICF е класификацията на фактори от обкръжението, което дава възможност да се идентифицира материалната среда и бариерите в нея, разглеждани както за възможностите, така и за изпълнение на работни задачи в ежедневието. С тази схема на класификация, която може да бъде използвана както на индивидуално ниво, така и на ниво събиране на данни за общата популация, става възможно да се създаде инструмент за оценка на средата от гледна точка на нейната пригодност за хора с различни видове увреждания. При наличието на тази информация би било практически възможно да се разработи наръчник за планиране и регулиране на обществената среда чрез средствата на универсалния дизайн, който би разширил нивата на функциониране на хората с увреждания в целия диапазон от житейски дейности.

До 2005 г. нито една държава от Централна и Източна Европа, не е обявила конкретни планове за прилагане на новите световни стандарти. От 2008 г. Българската Асоциация за Промоция на Образование и Наука (БАПОН) се е заела с валидирането на ICF за България.
За тестовото валидиране ще се приложи следната процедура:
Анкетната карта ще бъде преведена от английски на български от един преводач и след това обратно от български на английски от друг. Английският превод ще бъде сравнен с оригиналната английска версия. Двамата преводачи и други специалисти ще вземат участие в този процес. Ще се вземе консенсусно решение за тези части на превода, които се различават. Ще се адаптират въпросите, които не са типични и разбираеми за целевата група. След адаптирането на превода, ще бъде направен валидиращ тест с пилотна група от лица-инвалиди посредством повтарящо се прилагане на анкетната карта за къс период от време.
До сега има представени два основни, концептуални модела, през които се разглеждат уврежданията. Медицинският модел разглежда увреждането като особеност на човек, пряко свързана със заболяване, травма или друго здравно състояние, която изисква медицинска грижа, осигурена под формата на индивидуално лечение, извършвано от професионалисти. Този модел вижда увреждането като състояние, при което човек има нужда от медицинско или друг вид лечение или интервенция, с цел да се „отстрани” проблема.
Социалният модел на уврежданията, от друга страна, вижда увреждането като породен от обществото проблем, който съвсем не е лична характеристика на човека. При социалния модел, увреждането изисква политически отговор, тъй като проблем създава недостъпната физическа среда, която е такава поради нагласи и други особености на социалното обкръжение.
Въпреки че и двата модела са частично обосновани, нито един от тях не е достатъчен сам по себе си. Увреждането е комплексен феномен, който е както проблем на ниво човешко тяло, така и сложен и преди всичко социален феномен. Увреждането винаги представлява взаимодействие между особеностите на самия човек и тези на обкръжението, в което той/тя живее. Но докато някои аспекти на увреждането са почти напълно вътрешни за човека, други са почти изцяло извън него. С други думи, както медицинския, така и социалния отговор на проблемите, свързани с уврежданията са подходящи – ние не можем напълно да отхвърлим нито един вид намеса.
Накратко, един по-добър модел за оценка на уврежданията би бил този, който синтезира (обединява) истините на медицинския и социалния модел, без да допуска грешката да ограничава цялостното и да сведе комплексният възглед за уврежданията до един от неговите аспекти.
Един такъв, по-полезен модел за оценка на уврежданията би могъл да бъде наречен био-психо-социален модел. ICF се основава на този модел, който представлява обединение на медицинския и социалния. С този синтез, ICF осигурява една гледна точка, съгласувана с различните аспекти на човешкото здраве: биологично, индивидуално и социално.

Стефан Данчев
bisolnev
 
Мнения: 112
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm


Назад към Основна рехабилитация

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron