Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Международни документи за правата на детето

Модератор: bisolnev

Международни документи за правата на детето

Мнениеот bisolnev » Вто Дек 17, 2013 4:42 pm

Международни документи за права на децата с увреждания
През последните години у нас бяха обсъдени редица актуални проблеми на цялостната дейност по отношение на децата с увреждания. В много насоки е създадена необходимата стратегическа рамка и на тази основа качествена нормативна база, регламентираща техните права. Българската политика и законодателство в тази област са изградени на основата на международни документи за правата на децата с увреждания, като съществените са Конвенцията на ООН за правата на детето, Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове на хората с увреждания, Декларацията от Саламанка, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и др.
Конвенция на ООН за правата на детето
Конвенцията е приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г.
От Великото народно събрание на Република България е ратифицирана на 11.04.1991 г. и като страна по нея е задължена да я спазва.
С чл. 23 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да признават, че дете с умствени или физически недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото. Дете с умствени или физически недостатъци има право на специални грижи и държавите трябва да ги насърчават и да осигуряват според наличните ресурси оказването на помощ на такова дете и на поелите грижите за него. Признавайки специалните нужди на детето с умствени или физически недостатъци, помощта му се предоставя за осигуряване на ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие.
В тази тема на форума ви представяме адаптиран за деца текст на Конвенцията, публикуван на сайта на Държавната агенция за закрила на детето.
Стандартни правила на ООН за равнопоставеност
и равни шансове на хората с увреждания

Сред най-важните резултати от Десетилетието на хората с увреждания (1981- 1991 г.) са приетите през 1993 г. от Генералната Асамблея на ООН, Стандартни правила за равнопоставеност и равни шансове на хората с увреждания. Този основополагащ документ има силно отражение при изготвянето и приемането на българското законодателство в областта на хората с увреждания, включително децата с увреждания, след демократичните промени у нас. Вниманието на държавата и обществото се насочва към проблемите на хората с увреждания по нов начин, който позволява пълноценна личностна и социална реализация и на българските граждани с увреждания. Стандартните правила определят предпоставки за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания в четири основни направления: повишаване степента на информираност и съпричастност към проблемите на хората с увреждания; медицинско обслужване; рехабилитация; спомагателни услуги. Постигането на равнопоставено участие в обществения живот предполага насочване на усилията в две посоки – от една страна към прилагането на принципа на равните права (т.е. нуждите на индивида да са положени като еднакво съществени с тези на всеки друг индивид), и, от друга страна, към предявяване на еднакво високи изисквания относно съблюдаването на отговорностите от страна на всеки гражданин. И тъй като хората с увреждания са част от обществото, то като такива те имат (по презумпция) права и отговорности, като всички граждани. Проблемът се появява, когато се налага да се проследят и опишат възможностите, които съществуват, за да могат хората с увреждания да упражняват тези свои права. И тъй като увреждането е поставило препятствия по този път, постигането на равнопоставеност и равни шансове предполага предвиждането на мерки, които да изравнят възможностите на хората с увреждания в обществото с възможностите на всички останали граждани.
Стандартните правила се отнасят към правата на човека така, както са заложени във всички важни конвенции, които са приети и преди всичко от Генералната асамблея на Обединените нации, по въпросите за гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права. От тази гледна точка тези Правила са инструмент за интерпретирането на останалите конвенции при зачитането на правата на всички човешки същества.
Декларация от Саламанка
През 1994 г. в град Саламанка, Испания, се провежда световна конференция по образование на лицата със специални образователни потребности, от която се създават последващите принципи, политики и практически действия в сферата на образованието на тези лица. Конференцията приема Декларация, съгласно която всяко дете има уникални особености, интереси, способности и учебни потребности. Подчертава се и нуждата от разработването на образователна система и да се изпълняват образователни програми така, че в центъра да бъде детето с неговите особености и потребности.
Децата със специални образователни потребности трябва да имат достъп до обикновените училища, които да им осигурят педагогика, насочена към детето и към неговите нужди. Декларацията призовава всички правителства да приемат като закон или политика принципа на интегрираното образование, включвайки всички деца в редовните училища, освен ако не са налице сериозни причини за друго решение.
Една от най-съществените идеи в декларацията е, че при добра интеграционна политика за децата със специални образователни потребности, се повишава цялостната ефективност и рентабилност на дадена образователна система.
Призивът на тази конференция към всички правителства е да насочат политиките за бюджетното разпределение като най-висок приоритет на усъвършенстване на образователната система.
Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания
Това е първият международен правен инструмент, който изрично признава правото на живот и участие в обществото на хората с увреждания. Макар че много правителствени политики, стратегии и политически декларации в Европа имат за цел да насърчават социалното включване на хората с увреждания, напредъкът в това отношение е твърде бавен. В много страни хората с увреждания продължават да бъдат отделяни в големи или малки по мащаб социални институции, често за цял живот. Много от тях, най-вече тези, които живеят със семействата си, също биват изключени от общността, поради липса на подкрепа, която им е необходима и би им дала възможност да участват в обществото.
Кон¬вен¬ция¬та е по¬ло¬же¬на на вяра¬та, че мар¬ги¬на¬ли¬за¬ция¬та на хо¬ра¬та с ув¬реж¬да¬ния накърн¬ява цяло¬то об¬щес¬тво ка¬то го ли¬ша¬ва от ог¬ром¬ния ре¬сурс на оне¬зи, кои¬то по някак¬ва при¬чи¬на не мо¬гат да раз¬чи¬тат на част от тяло¬то или ин¬те¬лек¬та си. При¬ло¬же¬на на прак¬ти¬ка, Кон¬вен¬ция¬та изи¬сква нуж¬ди¬те на хо¬ра¬та с ув¬реж¬да¬ния да бъ¬дат ува¬жа¬ва¬ни ви¬на¬ги и навс¬якъ¬де.
С член 7 “Деца с увреждания” Конвенцията задължава държавите - страни по нея, да предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им човешки права и основни свободи, равноправно с останалите деца. Във всякакви действия, засягащи децата с увреждания, първостепенно съображение ще бъде защитата на интересите на детето. Страните се задължават да осигурят правото на децата с увреждания свободно да изразяват становища по всякакви въпроси, които ги засягат, като на техните становища се придава подобаваща тежест в съответствие с възрастта и степента им на зрелост. Наред с това, на децата трябва да им се предоставя подходящо за увреждането и възрастта им съдействие при реализацията на това право.
Правото на образование на децата с увреждания е регламентирано в член 24. С него държавите - страни по Конвенцията, признават правото на образование на хората с увреждания и се задължават да осигурят всеобхватна образователна система на всички равнища и възможности за обучение през цялата продължителност на живота, насочени към: пълно развитие на човешкия потенциал и чувството за собствена стойност и достойнство и укрепване на спазването на човешките права, основните свободи и човешкото многообразие; развитие от страна на хора с увреждания на тяхната личност, таланти и творчески заложби, на техните умствени и физически способности, в пълния размер на техния потенциал; предоставяне на възможност на хората с увреждания да участват ефективно в едно свободно общество.
При реализирането на това право, държавите - страни по Конвенцията, гарантират, че лицата с увреждания не са изключени от системата на общото образование по причина на тяхното увреждане, както и деца с увреждания не са изключени от системата на безплатното и задължително начално образование, или на средното образование, по причина на тяхното увреждане; че хората с увреждания имат достъп до всеобхватно, качествено и безплатно начално образование и до средно образование равноправно с всички останали в общността, в която живеят; хората с увреждания получават нужната им подкрепа, в рамките на системата за общо образование, с оглед улесняване на тяхното ефективно образование.
Държавите се задължават да дават възможност на хората с увреждания за усвояване на житейски и социални умения, способстващи за пълноценното им и равноправно участие в образованието и като членове на общността, като предприемат подходящи мерки, включително: да способстват за изучаване на Брайловата и други алтернативни азбуки, на допълващи и алтернативни методи, средства и формати на комуникация, ориентация и умения за придвижване, да насърчават взаимопомощта и наставничеството в рамките на общността; да способстват за усвояване на езика на знаците и налагане на лингвистична идентичност на общността на лишените от слух;
да гарантират, че образованието на лица и особено деца, които са лишени от зрение, слух или от двете, се осъществява при използване на най-подходящите за индивида езици, методи и средства за комуникация и в среда, способстваща за пълноценното му академично и социално израстване.
Под продължителен и силен натиск на неправителствените организации на и за хора с увреждания, България ратифицира Конвенцията на 26 януари 2012 г. и прие „План за действие, съдържащ мерки за привеждане на нормативната уредба и политики в областта на хората с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания от Република България 2013-2014 г.“ Предвижда се в този период разработването и приемането на национална стратегия по изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Лиляна Елицина
bisolnev
 
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Назад към Детето с увреждане

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта