Интернет мрежа за взаимопомощ, информиране и консултиране


он-лайн Форум „Попитай специалиста”

Стратегии за заетост на ХУ

Описание на категорията

Модератор: bisolnev

Стратегии за заетост на ХУ

Мнениеот bisolnev » Пет Фев 21, 2014 11:47 am

Национална стратегическа рамка за заетост на хората с увреждания

Проблемите, които възникват пред хората с увреждания в заобикалящата ги среда са едни и същи, независимо дали са зрително затруднени или са трудно подвижни. Решаването и преодоляването на тези проблеми има комплексен характер и изисква интегриран подход, който включва политики в области като образование, заетост, здравеопазване, достъпна среда, социални и здравни услуги и т.н. Затова няма и не би трябвало да има специални стратегии за лица с определен вид увреждане (например зрително затруднени). В стратегическите документи обаче, се отчита спецификата на вида увреждане и се набелязват адекватни мерки и дейности, изпълнението, на които способства за неговото компенсиране.
Трудовата заетост е ключов проблем и огромно предизвикателство за интеграцията, социалното включване и преодоляването на бедността сред хората с увреждания. Успешната им реализация на пазара на труда е трудно осъществима без наличието на достъпна среда, без да са създадени условия за подходящо образование и обучение, без социални и здравни услуги.
Философията на политиката по заетостта на хората с увреждания основно е разработена в две национални стратегии: Стратегия за равните възможности на хората с увреждания 2008 – 2015 г. и Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г.

Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания (2008-2015 г.)

С този документ се дават гаранции и стимули за равнопоставеност на хората с увреждания, за успешната им реализация в живота на обществото. Стратегията има обща цел - ефективното прилагане на политиката на българското правителство, насочена към подобряване качеството на живот на хората с увреждания, недопускане на дискриминация по признак „увреждане”, осигуряване на равни възможности, пълноценно и активно участие във всички области на социално-икономическия живот на страната.
Стратегията очертава конкретните мерки, които е необходимо да се осъществят, за да се премахнат всички бариери (психологически, образователни, социални, културни, професионални, финансови и архитектурни) пред социалното включване и равноправната интеграция на хората с увреждания. Документът съдържа осем цели със съответните направления, чието ефективно изпълнение активно ще съдейства за създаването на гаранции и стимули за успешното участие на хората с увреждания в живота на обществото. Това са:
Цел 1:«Създаване на адаптирана към нуждите на хората с увреждания среда“. Съдържа четири направления: А. Достъпна среда за хората с увреждания; Б. Достъпна информация и комуникации; В. Обучение на заинтересуваните лица и институции по проблемите на достъпността по букви А и Б, засягащи хората с увреждания; Г. Развиване на научно-приложни дейности с цел разработване на стоки, услуги, съоръжения и оборудване с универсален дизайн, по смисъла на дефиницията на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, които с минимална модификация и инвестиции да се пригодят към специфичните нужди на хора с увреждания.
Към зрително затруднените лица на тази цел могат да се адресиратмерки в направление Б:
- Достъпност на телекомуникационните средства (телефони, компютри и др.).
- Достъпност на web-пространството, подходящи, достъпни он-лайн съдържание и услуги, реализиране на възможности за работа в областта на информационните технологии чрез осигуряване на подходящо обучение, насърчаване на работа от разстояние и он-лайн набиране на кадри.
- Достъп на всички етапи до цялата информация, отнасяща се до правата и задълженията на хората с увреждания, предлаганите услуги и програми. Информацията да се предоставя в достъпна форма – визуално представяне на текст, текстови дублаж, субтитри, брайлово писмо, жестомимичен език и жестомимичен дублаж, гласов дублаж, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и формати за достъпна информация.
Цел 2:Промяна на модела на грижа за деца с увреждания от настаняването им в специализирани институции към грижи в семейна среда.
Цел 3:Гарантиран достъп до качествено образование на хората с увреждания.
В някои направления са включени и дейности, адресирани към децата със зрителни увреждания, като например:учебнипрограми по специалнитеучебнипредмети за децата и учениците с увреден слух и с нарушено зрение.
Цел 4:Осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация. Помощните средства, приспособления и съоръжения (ПСПС) и медицинските изделия.
Цел 5:Разширяване възможностите за трудова заетост при хората с увреждания и включването им в различни програми за осигуряване на подходящи работни места
Цел 6:Приоритетно развитие на социалните услуги в общността. Развитие на алтернативните форми на услуги
Цел 7: Осигуряване на равни възможности за спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот
Цел 8:Повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на хората с увреждания и промяна в общественитенагласиспрямотях

На заетостта е посветена Цел 5: ”Разширяване възможностите за трудова заетост при хората с увреждания и включването им в различни програми за осигуряване на подходящи работни места.”Тук са включени следните направления:
• Повишена ефективност на програмите за заетост на национално и местно равнище чрез реализиране на програми и мерки за създаване на трайни работни места с осигуряване на постоянна заетост за хората с увреждания на пазара на труда.
• Насоченост на насърчителните мерки за работодателите към осигуряване на по-дългосрочна и качествена заетост; подобрени услуги, предлагани от бюрата по труда на работодателите и повишен брой на заявените работни места от реалния сектор.
• Променени нагласи на работодателите по отношение наемането на работа на лицата в неравностойно положение на пазара на труда.
• Стимули за работодатели за приспособяване на работната среда спрямо нуждите на хората с увреждания.
• Стимулирано професионално обучение и квалификация на хората с увреждания.
• Самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания.
• Устойчив модел за развитие на социални предприятия.
• Устойчив модел за развитие на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания (вписани в регистъра, поддържан от АХУ, съгласно чл.29 от ЗИХУ).
• Механизъм на реализация на политиката за разширяване възможностите за трудова заетост при хората с увреждания на различни нива и ефективни контролни и санкциониращи механизми.
• Повишен контрол по спазване на законовите изисквания на чл.315 от Кодекса на труда, чл.9а от Закона за държавния служител и чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания за осигуряване на определен брой работни места за хора с трайни увреждания и намалена работоспособност.

Съгласно документа Министерският съвет приема двегодишни Планове за действие по изпълнението на заложените в него цели с конкретни мерки и дейности.
На национално ниво наблюдението и оценката на изпълнението на целите на Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 – 2015 г се извършва от МТСП чрез периодични доклади от ресорните министерства и институции. Резултатите от наблюдението се обобщават от МТСП в годишен доклад, който се внася за одобрение в Министерския съвет в срок не по-късно от 31 март на съответната календарна година.
На местно ниво наблюдението на политиките се изпълнява от Общинските администрации, Дирекции „Социално подпомагане”, Регионалните инспекторати по образование, Бюрата по труда, Областните инспекции по труда, Регионалните центрове по здравеопазване, лицензирани доставчици на социални услуги.
Основният източник на финансиране на дейностите в изпълнение на Стратегията е държавният бюджет и общинските бюджети. Най-големият допълнителен източник за финансиране на тези политики са Структурните фондове на ЕС, чрез съответните Оперативни програми – Развитие на човешките ресурси, Регионално развитие, Конкурентноспособност, Транспорт и др.

Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г.
Хората с увреждания трябва да получат възможност за трудова реализация в рамките на свободния пазар на работна ръка. Това е един от най-важните фактори за тяхната интеграция и самостоятелност и е залегнало като основна цел в Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г. Стратегията определя визията на правителството в областта на трудовата реализация на хората с увреждания - създаване на условия за пълноценно интегриране на хората с увреждания в нормалния икономически и социален живот на страната ни. Това би могло да се постигне като на хората с увреждания се предостави възможност за достъп до подходящи форми на професионална подготовка и трудова реализация.
Документът е приет в изпълнение на Програмата на правителството на европейското развитие и се основава на принципите за равнопоставеност, залегнали в препоръките на Съвета на Европа, добрите практики на държавите членки на ЕС, принципите в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания.
Главната цел на стратегията е осигуряването на условия за ефективно упражняване на правото на свободен избор на трудова реализация на хората с увреждания в трудоспособна възраст и подобряване качеството им на живот като условие за свободно и пълноценно включване в обществения живот на страната.
Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания си поставя следните оперативни цели:
• Осигуряване на трудова заетост на безработни лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст с оглед преодоляване на социалната им изолация и пълноценното им интегриране в обществото;
• Създаване на предпоставки за водене на самостоятелен, независим живот от хората с увреждания;
• Постигане на ефективно социално включване на хората с увреждания чрез реализацията им на свободния пазар на труда.
Очертани са конкретни дейности и мерки, които е необходимо да се осъществят, за да се осигурят условия за достоен живот на хората с увреждания, основан на труд:
• Осигуряване на подходящи форми за квалификация и преквалификация.
• Осигуряване на подходящи форми за заетост.
А) Защитена заетост
Б) Подкрепена заетост – предоставя се за:
• Специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания;
• Обичайна работна среда;
• Надомна и дистанционна форма на заетост.
В) Самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания
От изключителна важност за успешна трудова заетост на хората с увреждания е осигуряването на достъпна среда. Набелязани са мерки за: осигуряване на достъпна среда; преодоляване на архитектурните бариери; достъпен транспорт; достъпна информационна и комуникационна среда.
В областта на трудовото посредничество мерките са:
• Обсъждане на възможностите за създаване на специализирана трудова медиация (агенции за трудово посредничество и асистиране) и лицензиране на доставчиците за предоставяне на специализирани услуги, в т.ч.: оценка на възможностите на хората с увреждания. Подкрепа в тази насока могат да оказват специални трудови медиатори, които да работят с тези лица и асистенти, които да подпомагат хората с увреждания в процеса на започване и адаптиране към работа и др.
• Проучване и заснемане на териториална карта за създаване на Национална информационна банка във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗИХУ;
• Осигуряване на стимули на агенциите за трудово посредничество и асистиране;
• Разработване на методология за оценка на възможностите за трудова реализация на хората с увреждания;
• Провеждане на информационни кампании.
Целта на специализираното трудовото посредничество е да се организира по-активното включване на хора с увреждания в мотивационни курсове и групова психологическа подготовка. Да се оценят възможностите за извършване на определени дейности от хората с увреждания, както и техните компетентности с оглед последваща професионална квалификация и професионално ориентиране. Установяване на необходимост от асистенти, които да подпомагат хората с увреждания в процеса на усвояване и извършване на преките им задължения.
За преодоляване на пречките пред трудовата реализация на хората с увреждания и да им се дадат възможности да изпълняват своите трудови ангажименти по-ефективно е осигуряването на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия. В тази дейност са предвидени мерки, с които да се предоставят средства, приспособления и съоръжения, подпомагащи трудовата реализация на хората с увреждания.
За осигуряване на адекватна нормативна среда е необходимо след анализ на действащата нормативна уредба, отнасяща се до заетостта на хората с увреждания, да се разработят и приемат промени в законодателството и нормативни документи, които да регламентират реализацията на дейностите за постигане на поставените в стратегията цели.
В документа са посочени институциите, ангажирани с изпълнението на стратегията и техните задължения, финансирането на заложените дейности и мерки, мониторингът и контролът по ефективното им прилагане.
На всеки две години Министерският съвет приема планове за изпълнение на стратегията. Планът за действие за периода 2012 – 2013 г. има за цел поставянето на основите на нормативната база, за да се развият впоследствие активните мерки и действия по изпълнение на дългосрочната стратегия.
В плана е заложено извършването на анализи, оценки на въздействието на действащите мерки, промени в нормативните документи, а също така и проучване на чуждия опит в иновативни области, предмет на дългосрочната стратегия. Подобен подход създава нужния инструментариум за осъществяване на следващите стъпки по прилагане на стратегията и постигане на заложените в нея цели.
Необходимият финансов ресурс за изпълнение на плана е предвиден да бъде обезпечен в рамките на бюджетите на съответните институции, както и да се използват възможностите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. С финансовите средства по програмата ще се обезпечи изпълнението на мерките за събиране на информация, анализа й, оценка на въздействието на действащи мерки, разработване на методики и методологии, проучване на европейския опит и добрите европейски практики и пр.
На национално ниво наблюдението и оценката на изпълнението на целите на Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания се осъществява от държавен орган в сътрудничество с национално представените организации на и за хората с увреждания чрез периодични доклади от ресорните министерства и институции.
На местно ниво наблюдението на политиките за заетост на хората с увреждания се изпълнява от Общинските администрации, Дирекции „Социално подпомагане”, Регионалните инспекторати по образование, Бюрата по труда, Областните инспекции по труда, Регионалните структури на национално-представителните организации на и за хората с увреждания.
Дългосрочната стратегия за заетост на хора с увреждания може да бъде актуализирана на третата година от нейното изпълнение с оглед оптимизиране на заложените цели и постигнати резултати.

Ефективност на политиката за заетост на хората с увреждания
От пет години има нова и актуализирана стратегия за равните възможности, а от три години има стратегия за заетост на хората с увреждания. Вярно е, че тези документи са с дълъг срок на действие, но би трябвало да се почувства макар и малък напредък, наличие на ефект от тяхното прилагане. Възниква въпросът: става ли по-лек достъпът на хората с увреждания до пазара на труда?
Хората с трайни увреждания изразяват неудовлетворение не от самите политики, а от начина, по който те се прилагат, от идентифициране на финансови дефицити и констатации за липса на професионален капацитет и човешки ресурси в институциите, които изпълняват тези политики.
По данни на НОИ и НСИ хората с увреждания в работоспособна възраст са около 200 000 човека, като от тях около 10% са заети в различни сфери на обществения живот. Данни за броя на хората по вид увреждане досега не са събирани. Ясно е, че лицата от тази уязвима група все още се нуждаят от диференцирани и целенасочени действия за разширяване на възможностите им за независим и самостоятелен живот и повишаване на мотивацията и възможностите за участие в заетост.
Вярно е, хората с увреждания се характеризират с ниска професионална квалификация. Над 52,2% от активно търсещи работа безработни лица с увреждания са с основно или по-ниско образование, а 57,9% от тях не притежават професионална квалификация. Това ги поставя в особено неизгодна позиция на пазара на труда във времена на висока безработица и спадаща заетост, тъй като те са принудени да се конкурират с нарастващ брой безработни без увреждания за все по-малък брой работни места.
Освен на недостатъците на системата за професионална подготовка на ученици с увреждания, този проблем се дължи и на продължителния период, в който заетостта на хората с увреждания в България е осъществявана предимно в рамките на специализирани предприятия и защитена среда, което не предоставя възможност и стимули за развитие на качества в съответствие с изискванията на трудовия пазар. С най-висок дял в професионалната структура на безработните с трайни увреждания са лицата без квалификация и специалност - 42.9%, а с най-висок дял в образователната им структура са лицата със средно специално и професионално образование - 41.7%.Тези данни сочат, че ефектът от политиките за увеличаване на дела на активност, според трудовия потенциал на хората с увреждания за преодоляване на бариерите пред участието им на трудовия пазар, е много малък. Подобряването на положението по отношение на заетостта на хората с увреждания би било от полза не само за хората с увреждания, но и за работодателите и обществото като цяло.
Подкрепа за заетост на хората с увреждания
Активната политика на пазара на труда се финансира освен със средства от държавния бюджет и със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. Реализирани са програми, мерки, схеми и действия, целящи устройването на работа, разкриването на нови работни места, активното интегриране на пазара на труда на неравнопоставените групи, повишаване пригодността за заетост на безработните лица, в т.ч. и хората с увреждания. Постигнати са окуражаващи резултати, което налага и през новия програмен период 2014 – 2020 г. на ОП „Развитие на човешките ресурси“ добрите практики и модели за заетост на хората с увреждания да бъдат насърчавани и разширявани. В разработването на проекта на новата програма участваха и редица неправителствени организации, които споделиха своя опит, направиха много предложения и препоръки, които са взети под внимание.
Споделено е, че преодоляването на социалните последици от икономическата криза и мобилизирането на трудовия потенциал, с оглед осигуряване на необходимата работна сила в условия на растеж на икономиката, налага необходимостта от прилагане на интегриран подход, който да осигури ефективна социална интеграция и активиране на лицата с увреждания. За намаляване на сегментацията на пазара на труда и риска от социално изключване и бедност се предвижда да се прилагат активиращи политики, включващи допълващи се мерки за повишаване на мотивацията и възможностите за включване в заетост на хората с увреждания. За безработни лица с трайни увреждания е необходимо да се прилагат специфични подходи, местни инициативи, услуги, активни мерки и програми, съобразени с техните потребности, но и спазване на принципа за баланс между правата и задълженията им.

Лиляна Елицина
bisolnev
 
Мнения: 110
Регистриран на: Пет Мар 15, 2013 2:04 pm

Назад към Взаимодействие и комуникации с институциите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron